8-1

Арджуна попита: О, Господи, о, Всевишни, какво е Божественото съзнание? Какво е душата? Какво са плодоносните действия? Какво е това материално проявление? И какви са небесните същества? Моля те, обясни ми това.

Обяснение: В този стих Арджуна задава няколко въпроса на Кришна, за да разбере по-дълбокия смисъл на духовните и материални реалности. Той иска да разбере различни концепции, свързани с Божественото съзнание (Брахман), тялото (душата, тук като самосъзнаваща), плодоносните действия (карма), материалното проявление и боговете. Арджуна се обръща към Кришна като Пурушоттама (висшия човек или Бог), указвайки на висшата мъдрост и разбиране на Кришна за живота.

8-2

Как в това тяло пребивава господарят на жертвоприношението и в коя част на тялото, о, Мадхусудана? И как тези, които се отдават на духовно служене, могат да Те познаят в момента на смъртта?

Обяснение: В този стих Арджуна продължава да задава въпроси на Кришна, търсейки обяснение на различни духовни понятия. Той иска да знае какво е Първичното Жертвоприношение (висша жертва) и как то съществува в тялото. Той също така пита как Бог може да бъде разпознат в момента на смъртта от онези, които са успели да контролират ума и душата си. Арджуна се обръща към Кришна като Мадхусудана, посочвайки способността Му да унищожава препятствията, които стоят на пътя към духовното осъзнаване.

8-3

Върховният Бог каза: Неизменната, трансцендентална жива същност се нарича Божествено съзнание, а вечната й природа се нарича душа. Действието, което определя появата на материалните тела на въплътените същества, се нарича действие или плодоносни дейности.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява няколко духовни понятия. Той определя Божественото съзнание, Свръхдушата (същността на душата) и действието, за да помогне на Арджуна да разбере принципите на живота и как те функционират във Вселената. • Неизменното е висшето Божествено съзнание – Божественото съзнание е непроменливата, вечна и неразрушима същност. Това е най-висшият принцип, който съществува извън времето и пространството, надхвърляйки материалния свят. • Своеобразие се нарича Свръхдуша – същността на душата е вътрешното своеобразие на човека, неговата духовна природа. Тя се отнася до човешката душа и нейната връзка с Божественото съзнание. • Творческата дейност се нарича действие – действието е дейност, която създава и поддържа живота във Вселената. Това е израз на творческа сила, която създава живи същества и процеси в материалния свят. Този стих подчертава основните елементи на живота – Божественото съзнание, което е вечната духовна реалност, Свръхдушата, която се отнася до природата на човешката душа, и действието, което регулира действията и жизнените процеси.

8-4

О, най-добрият от въплътените същества, физическата природа, която постоянно се променя, се нарича материален свят. Формата на Вселената, която включва всички богове, например Слънцето и Луната, се нарича божествена. И Аз, като Върховната Душа, която обитава сърцето на всяко въплътено същество, съм Господ на жертвоприношенията. Тази божествена форма включва в себе си всички движещи се и неподвижни същества.

Обяснение: В този стих Кришна дава на Арджуна обяснение за проявленията на материалния и божествения свят, както и за собствената Си роля като Господ на жертвоприношенията. Той описва физическата природа като постоянно променяща се, а духовната същност като вечна и неизменна. • Основата на материалния свят е тленното или променливо състояние: Този материален свят е подложен на непрекъснати промени и разрушения. • Духовната управляваща сила: Върховният дух или небесно божество, което управлява Вселената. Това е космическа същност или божествено съзнание, което стои над материалния свят. • Принципът на жертвоприношението: Стихът подчертава, че самият Кришна е върховната сила на жертвоприношението, която символизира духовната същност на жертвоприношението и връзката му с божественото съзнание. Този стих подчертава, че във Вселената съществуват три важни принципа – материалният свят, духовната управляваща сила и принципът на жертвоприношението, който е свързан с Божественото съзнание.

8-5

И този, който в края на живота, напускайки тялото, си спомня само за Мен, веднага достига Моето състояние. За това няма никакво съмнение.

Обяснение: Този стих учи, че за да се достигне Божественото съзнание, е важно да се подготвяме духовно през целия живот, особено в момента на смъртта. Човек, напускайки тялото, трябва да си спомня за Кришна. Човек, който в момента на смъртта е концентриран върху Бога, получава освобождение от цикъла на раждане и смърт и достига единство с Божественото.

8-6

За каквото и да е състояние на съществуване човек си спомня, напускайки тялото, о, сине на Кунти, това състояние той със сигурност ще достигне.

Обяснение: Този стих учи, че е важно да се живее духовно съзнателно и да се развива умът, така че в момента на смъртта човешкото съзнание да е насочено към Бога. Мислите и действията през целия живот играят решаваща роля за осигуряване на духовно освобождение и вечно единство с Божественото. Кришна се обръща към Арджуна като син на Кунти, посочвайки, че състоянието на човешкия ум в момента на смъртта е решаващо. То определя бъдещото му съществуване.

8-7

Затова, Арджуна, ти винаги трябва да мислиш за Мен и в същото време да изпълняваш определения си дълг на воин. Посвещавайки действията си на Мен и насочвайки ума и разума си към Мен, ти без съмнение ще достигнеш Мен.

Обяснение: Този стих учи, че за да се постигне духовно съвършенство, е важно не само да се съзерцава или мисли за Бога, но и да се изпълняват своите задължения. Духовното съзнание трябва да се включва всеки ден и ако човек посвещава ума и интелекта си на Бога, той със сигурност достига Божественото съзнание.

8-8

Този, който съзерцава Мен като Върховната Личност на Бога, чийто ум постоянно е насочен към спомняне, без да се отклонява от пътя, о, Партха, той със сигурност идва при Мен.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че постоянната практика на духовна дисциплина и концентрация върху Божественото позволяват на човек да достигне върховното същество – Бога. Постоянното мислене за Божественото и дисциплинираният ум водят до духовно съвършенство и достигане на Бога. • С ум, който е посветен на неуморна практика на духовна дисциплина – Умът, който е посветен на неизменна и постоянна практика на духовна дисциплина, става дисциплиниран и способен да се фокусира върху Божественото без отклонения. Тази практика е форма на духовна концентрация, която помага на човек да се свърже с Бога. • Не се отклонява – Тук се посочва, че умът трябва постоянно да е насочен към Бога, без да се отклонява към материални неща или други мисли. Това означава, че умът остава единен с Божественото. • Достига върховното, божествено същество – Когато човек се концентрира върху Божественото и непрекъснато практикува духовна дисциплина, той достига върховното Същество, което е Бог или Божественото съзнание. Това единство с Бога е духовната цел на човека. • Непрекъснато мислейки за това – Неизменното мислене и съзерцание за Бога е основната практика, която води до духовно просветление и достигане на Бога.

8-9

Човек трябва да съзерцава Върховната Личност като всезнаещ, като най-възрастен, като контролиращ, като най-малък, като поддържащ всичко, като този, чиято форма не е материална, като слънцето – сияещ, като трансцендентален, отвъд тази материална природа.

Обяснение: В този стих Кришна описва Божественото същество и неговите свойства, които човек трябва да съзерцава и помни, за да постигне духовно освобождение. Той посочва както огромното могъщество на Божественото същество, така и неговата фина и непостижима природа, която се намира отвъд материалния свят и тъмнината. • Древно, всезнаещо – Бог е вечен и всезнаещ, познава цялото минало, настояще и бъдеще. Той е мъдрецът, който управлява Вселената. • Владетел на всичко – Той е владетел на Вселената, който ръководи и контролира всички събития и същества. Неговата власт обхваща целия свят. • Неописуемо малък – Кришна посочва, че Бог е не само голям и могъщ, но и по-малък от най-малкото, способен да проникне в най-фините аспекти на битието. • Поддържащ всичко – Бог е този, който поддържа и подкрепя целия сътворен свят, осигурявайки продължаване на живота и съществуването. • Непостижим в своята форма – Истинската форма на Бог е непостижима за нашите умове. Той надхвърля всичко, което човек може да си представи или разбере. • Ярък като слънце – Блясъкът на Бог е сравним със слънцето – Той е светлина и ярко съзнание, което разсейва тъмнината. • Отвъд тъмнината – Бог се намира отвъд тъмнината – както невежеството на материалния свят, така и духовната тъмнина. Той е светлината, която води към духовно просветление. Този стих учи, че ако човек се концентрира върху свойствата на Бог и непрекъснато мисли за Него, той може да постигне духовно съвършенство и Божествено съзнание. Бог е едновременно огромен и могъщ, и фин и непостижим, а Неговата светлина се намира отвъд цялата материална тъмнина.

8-10

Този, който в момента на смъртта повдигне жизнения си дъх между веждите и със силата на духовната дисциплина, с пълно отдаване си спомня Върховния Бог, със сигурност ще достигне Върховната Личност на Бога.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява как човек може да достигне Божественото същество в момента на смъртта, ако е съзнателен, духовно силен и верен. Това описание обяснява правилната техника на съзерцание, която води до духовно освобождение. Тази техника на съзерцание помага да се концентрира жизнената сила и да се достигне най-висшето състояние на съзнанието, като се прави това с пълна преданост, за да се достигне Върховната Личност на Бога. • В момента на смъртта с несъмнен ум – В момента на смъртта, когато човек е близо до края на живота си, умът трябва да е несъмнен и стабилен. Това показва пълна концентрация на ума върху Божественото. • С вяра и сила на духовната дисциплина – вярата или предаността и силата на духовната дисциплина са необходими, за да бъде умът концентриран и свързан с Божественото. Тук се подчертава, че както духовната практика, така и силата на духовната дисциплина помагат за достигане на Бога. • Поставяйки жизнената сила между веждите – В процеса на съзерцание човек трябва да концентрира жизнената си сила между веждите, което е така наречената точка на третото око, място, свързано с висшето съзнание и духовното виждане. • Достига това висше, божествено същество – Чрез тази техника на съзерцание и концентрация, човек достига висшето Божествено същество, което е отвъд материалния свят и е свързано с Божественото съзнание.

8-11

Знаещите, които познават Ведите, които произнасят ом и са велики мъдреци, които водят живот на отказване, влизат в състояние на Божествено съзнание. Желаейки да постигне такова съвършенство, човек спазва обет за чистота. Сега Аз накратко ще ти обясня този процес, с помощта на който може да се постигне спасение.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява целта на духовното съвършенство – Божествената същност, която е непроменлива и вечна. Тя е описана във Ведите, достига се от аскети, които са се освободили от светските привързаности, и от тези, които следват духовна дисциплина с цел да постигнат най-висшето състояние. Кришна в този стих посочва, че той скоро накратко ще обясни този процес, с помощта на който може да се постигне спасение.

8-12

Състоянието на духовното дисциплиниране е непривързаност към каквато и да е сетивна дейност. Чрез затваряне на всички сетивни врати и насочване на ума към сърцето, и повдигане на жизнения въздух към върха на главата, човек се утвърждава в духовната дисциплина.

Обяснение: В този стих Кришна описва техниката за практикуване на духовна дисциплина, за да се постигне духовно освобождение. Тази практика на духовна дисциплина включва контролиране на сетивата, концентриране на ума в сърцето и насочване на жизнената сила към върха на главата. Целта на тази техника е да се постигне Божествено състояние, като помага да се освободим от всяка сетивна дейност и да концентрираме ума върху духовната цел. • Затваряне на всички сетивни врати – За да се практикува висша духовна дисциплина, е необходимо да се контролират сетивата и да се затворят всички сетивни канали – уши, очи, уста и т.н. Това помага на ума да не се привързва към външния свят и да насочи вниманието навътре. • Концентриране на ума в сърцето – Умът трябва да се концентрира в сърцето, което символизира духовното съзнание и вътрешния мир. Това е техника на съзерцание, която помага да се обърнем към душата и да се освободим от външни смущения. • Поставяне на жизнената сила на върха на главата – Жизнената сила се повдига и концентрира на върха на главата, което е точка на връзка с висшето съзнание. Това е съществен похват на духовната дисциплина за свързване с Божественото. • Твърдо установяване в състояние на духовна дисциплина – Когато човек се установи твърдо в състояние на концентрация на духовна дисциплина, той е в състояние да контролира ума си, жизнената си сила и да постигне духовно съзнание. Това е съществено условие за постигане на Божественото. Този стих описва физическата и духовната практика, която позволява да се концентрираме върху Бог и да постигнем духовно просветление. Контролът на сетивата, концентрирането на ума и управлението на дишането са основните компоненти на духовната дисциплина, която води до духовно съвършенство.

8-13

Ако човек, намирайки се в това състояние на духовна дисциплина и скандирайки свещената сричка, висшето звуково съединение, мисли за Върховната Личност на Бога и напусне тялото, той непременно ще достигне духовните планети.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява как човек може да постигне висшата цел след смъртта, ако, напускайки тялото, произнесе свещената сричка „Ом“ и си спомни Бог. Сричката „Ом“ е мощен духовен символ, който представлява Божественото съзнание или висшата духовна реалност, и, произнасяйки тази сричка и спомняйки си Бог, човек може да достигне духовните планети.

8-14

За този, който непрекъснато и единствено мисли за Мен, о, Партха (Арджуна), Аз съм лесно достижим за този, който практикува духовна дисциплина и е постоянно единен с Мен.

Обяснение: В този стих Кришна посочва, че тези, които непрекъснато и единствено се концентрират върху Него, могат лесно да постигнат Божествено съзнание и единство с Бог. На Арджуна, който е постоянно единен с Бог, е лесно да Го достигне. Постоянното мислене за Бог е главното условие за постигане на духовната цел.

8-15

Достигайки Ме, великите души, практикуващите духовна дисциплина, които са предани, никога повече не се връщат в този изпълнен със страдания земен свят, защото са достигнали висшето съвършенство.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че тези, които достигат Божествено съзнание, се освобождават от цикъла на преражданията и вече не страдат от страданията на този материален свят и неговата преходна природа. Те получават вечно освобождение и духовно съвършенство.

8-16

Започвайки от най-висшата планета в материалния свят чак до най-ниската, всички са изпълнени със страдания места, където се случва многократно раждане и смърт. Но този, който достигне Моето обиталище, о, сине на Кунти, никога повече не се ражда.

Обяснение: В този стих Кришна посочва, че всички нива на материалния свят, дори до най-висшите планети, където живее Висшият Дух, са подложени на цикъла на раждане и смърт. Всички планети са изпълнени със страдания места. Но тези, които достигат Бог, се освобождават от този цикъл и вече не преживяват прераждане.

8-17

Според човешкото изчисление на времето хиляда епохи заедно съставляват един ден на Твореца. И толкова е дълга Неговата нощ.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява космическите цикли, които се отнасят до дните и нощите на Висшия Дух, посочвайки, че тези, които разбират тези гигантски мерки за време, са мъдри и способни да разберат цикличната природа на Вселената, разбирайки, че всички материални светове са подложени на сътворение и унищожение.

8-18

Когато настъпи денят, всички живи същества се проявяват от непроявеното състояние, и когато настъпи нощта, те отново се сливат с непроявеното.

Обяснение: В този стих Кришна учи за цикъла на сътворение и унищожение на Вселената. Всички живи същества и форми възникват от непроявеното състояние в началото на сътворението и се връщат в това непроявено състояние по време на унищожението. • От непроявеното се появяват проявените същества – Всички същества и неща, които са видими, възникват от непроявеното или първоначалното състояние, което не е материално възприемаемо. Това е източникът, от който всичко се появява. • По време на сътворението, когато настъпи денят – Когато настъпи денят на Висшия Дух, започва цикълът на сътворение и всички същества се прераждат и възникват от непроявеното състояние. • Изчезват и се сливат с непроявеното през нощта – Когато настъпи нощта на Висшия Дух, всичко, което е било сътворено и проявено, отново се слива обратно в непроявеното състояние. Това показва цикличната природа на Вселената, където всичко, което съществува, се създава и унищожава според определени времеви цикли. • Какво се нарича непроявено – Непроявеното е състояние, в което Вселената съществува в невидима и неактивна форма. Това е източникът, от който всичко възниква и в който всичко се връща.

8-19

Отново и отново, когато настъпи денят, всички живи същества стават проявени, и когато настъпи нощта, те безпомощно изчезват.

Обяснение: В този стих Кришна описва цикличната природа на Вселената, в която всички живи същества отново и отново преживяват сътворение и унищожение според деня и нощта на Висшия Дух. Този процес се случва без свободен избор на съществата. Кришна се обръща към Арджуна като Партха, посочвайки, че сътворението и унищожението на живите същества се случва автоматично и според космическите цикли, а не по волята на самите същества.

8-20

Но има и друга, вечна непроявена същност, която надхвърля това непроявено, и когато всички същества изчезнат, тя не изчезва. Тази същност е трансцендентална и се намира отвъд границите на материята.

Обяснение: В този стих Кришна посочва вечната същност, която е отвъд материалната Вселена и остава непроменена дори когато всичко материално е унищожено. Тази същност е непроявена, но е вечна и не изчезва дори когато всички същества и светове изчезват.

8-21

Това, което знаещите от Ведите наричат непроявено и неунищожимо, което е висшата цел, от която, достигайки я, не се връщат, – това е Моето висше обиталище.

Обяснение: В този стих Кришна посочва Божественото състояние, което е непроявено, вечно и се нарича висша цел. Това обиталище на Бога е място, което, достигайки, човек се освобождава от цикъла на раждане и смърт и вече не се връща в материалния свят. Това обиталище е висшата цел, която, достигайки, човек вече не се връща.

8-22

Върховната Личност на Бога, който е по-велик от всички, може да бъде достигната чрез неделимо духовно служене. Въпреки че Той винаги се намира в Своята обител, Той е вездесъщ и всичко се намира в Него.

Обяснение: В този стих Кришна посочва, че върховното Божествено същество може да бъде достигнато само чрез неделима и абсолютна преданост. Това е най-висшият духовен път и Той е както убежището на всички същества, така и проникващата енергия на вселената. Кришна се обръща към Арджуна като Партха, посочвайки, че за да се достигне висшият Пуруша и да се разбере Неговата универсална природа, е необходима единна и неделима преданост.

8-23

О, най-добрият от Бхаратите, сега ще ти обясня различните времена, в които, напускайки този свят, практикуващият духовна дисциплина се връща или не се връща. Тези два пътя са пътят на светлината и пътят на тъмнината.

Обяснение: В този стих Кришна започва да обяснява, че практикуващите духовни дисциплини, които имат дълбока духовна практика, имат два различни пътя в зависимост от времето, когато напускат физическото си тяло. Тези два пътя определят дали те се връщат в света и се раждат отново, или са освободени от цикъла на раждане и смърт и не се връщат. Обръщението велик от рода на Бхаратите – Кришна се обръща към Арджуна с уважение, подчертавайки принадлежността му към великия род на Бхаратите, което показва духовната сила и отговорност на Арджуна.

8-24

Тези, които осъзнават Върховния, достигат Върховното, напускайки света под влиянието на огън, светлина, в благоприятен момент от деня, през светлия период на Луната от четиринадесет дни, през шестте месеца, когато Слънцето се движи на север.

Обяснение: В този стих Кришна посочва един от пътищата, който води до освобождение и единство с Божественото съзнание. Той обяснява, че практикуващите духовна дисциплина, които напускат този свят в определено време, достигат най-висшата духовна цел – Божественото съзнание. • Огън, светлина, ден, ярък полумесец – Тези символи показват блясък и светлина, които се считат за благоприятни условия за напускане на този свят. Те символизират положителни духовни пътища, които водят до достигане на Божествено съзнание. • Шест месеца, когато слънцето се издига в северна посока – Това е периодът от време, когато слънцето се движи на север, от зимното слънцестоене до лятното слънцестоене. Според ведическите учения този период е благоприятен за тези, които искат да постигнат освобождение. • Тези, които си отиват по това време – Тези, които умират в този благоприятен момент, поемат по пътя, който води до Божествено съзнание. Това символизира положителни действия и благоприятно състояние на съзнанието в момента на заминаване. • Достигат Божествено съзнание – Тези практикуващи духовна дисциплина достигат Божествено съзнание, най-висшата духовна цел и единство с абсолютната реалност. Те се освобождават от цикъла на раждане и смърт.

8-25

Практикуващият духовна дисциплина, който напуска този свят в дим, през нощта, в тъмния период на Луната от четиринадесет дни, през шестте месеца, когато Слънцето се движи на юг, достига Лунната планета, но след това отново се връща.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява друг път, който води до преходно състояние, но не и до окончателно освобождение. Това е свързано с времето, когато човек напуска света при определени обстоятелства, които не са толкова благоприятни, колкото споменатите в предишния стих. Този път не е окончателно освобождение, а по-скоро временно състояние, след което душата се връща отново на Земята. • Дим, нощ, тъмен полумесец – Тези символи показват тъмните обстоятелства, които не са толкова благоприятни за духовно освобождение. Нощта и тъмният полумесец, когато слънцето се движи на юг, показват по-малко благоприятно време за напускане на този свят. • Когато слънцето се движи на юг – Това е периодът от време от лятното слънцестоене до зимното слънцестоене, което според ведическата традиция се счита за по-малко благоприятно за постигане на освобождение. • Достига лунна светлина – Тези, които си отиват по това време, достигат лунна светлина, което символизира междинно състояние, където те се наслаждават на резултатите от своите добри действия, но това не е окончателно освобождение. • Връща се в света – След достигане на лунна светлина, тези практикуващи духовна дисциплина отново се връщат в цикъла на раждане и смърт, защото не са се освободили напълно от цикъла на раждане и смърт. Те се наслаждават на преходна духовна награда, но се връщат в света.

8-26

Според ведическото учение съществуват два пътя, по които се напуска този свят – един път на светлината и друг път на тъмнината. Този, който си отива по пътя на светлината, вече не се връща, но този, който си отива по пътя на тъмнината, се връща отново.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява два пътя, които практикуващите духовна дисциплина могат да следват след смъртта. Тези пътища са символични и представляват различни нива на духовно развитие. Това са пътят на светлината и пътят на тъмнината, които определят дали душата достига освобождение или се връща в цикъла на раждане и смърт.

8-27

О, Арджуна, въпреки че практикуващите духовна дисциплина знаят тези два пътя, те никога не се объркват. Затова винаги се утвърждавай здраво в духовната дисциплина.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че тези, които разбират двата вечни пътя – пътя на светлината и пътя на тъмнината, както е описано в предишните стихове, са способни да се движат по пътя на живота без заблуди или объркване. Тези два пътя определят дали човек достига освобождение или се връща в цикъла на раждане и смърт. Кришна се обръща към Арджуна като Партха, напомняйки, че разбирайки тези пътища и практикувайки духовна дисциплина, той може да избегне объркване.

8-28

Човек, който е приел пътя на преданото служене, не губи резултатите, които се получават от изучаването на Ведите, аскезите, правенето на дарения, извършването на философски и плодотворни дейности. Просто като служи предано, той постига всичко това и накрая достига висшата вечна обител.

Обяснение: Този стих учи, че духовното съвършенство се постига чрез надхвърляне на материалните резултати, получени от добри дела, и посвещаване на живота на Божественото съзнание. практикуващият духовна дисциплина, който разбира, че дори благословиите от ведическите учения и ритуали са само част от пътя, който води към най-висшата цел – освобождение и единство с Божественото.