18-1

Арджуна каза: О, силноръки, желая да разбера целта на отричането и реда на отричането, о, господарю на сетивата, о, убиецо на демона Кеши.

Обяснение: В този стих Арджуна се обръща към Кришна с желание да разбере целта на отричането и реда на отричането (житейски етапи, в които човек се отказва от светски желания) и същността и разликите на отречението (принцип на действие, който включва отказ от плодовете). Той иска да разбере как тези две понятия се различават и как помагат в духовния път.

18-2

Върховният Бог каза: Мъдрите разбират, че отказването от действия, основани на материални желания, е ред на отричане в живота. И отдаването на всички плодове от дейността на Бога, мъдрите наричат отказване от плодовете.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че мъдрите разбират, че отказването от действия, основани на материални желания, е ред на отричане в живота, но отдаването на всички плодове от дейността на Бога мъдрите наричат отказване от плодовете.

18-3

Някои мъдреци заявяват, че от всяко действие, което има недостатъци, трябва да се откажем, но други смятат, че никога не трябва да се отказваме от жертвоприношение, благотворителност и аскетизъм.

Обяснение: В този стих Кришна разкрива две различни мнения за действието и въздържането от него. Някои мъдреци смятат, че от всяко действие, което има недостатъци, трябва да се откажем, защото то обвързва душата с материалния свят. От друга страна, други мъдреци смятат, че жертвоприношението, благотворителността и аскетизмът трябва да се запазят, защото са съществени в духовната практика и помагат за пречистване на съзнанието.

18-4

О, най-добри от Бхаратите, изслушай Моята преценка за отказването. О, тигре сред хората, отказването в Свещените Писания е описано като три вида.

Обяснение: В този стих Кришна приканва Арджуна да изслуша Неговото мнение за отказването и обяснява, че в Свещените Писания то е описано като три вида, съобразно трите качества на материалната природа. Той се готви да обясни по-подробно тези три вида отказване, които са свързани с доброта, страст и невежество.

18-5

От жертвоприношение, благотворителност и аскетизъм никога не трябва да се отказваме; те трябва да се изпълняват. Наистина, жертвоприношение, благотворителност и аскетизъм пречистват дори велики души.

Обяснение: В този стих Кришна подчертава, че от жертвоприношение, благотворителност и аскетизъм никога не трябва да се отказваме, защото те са съществени духовни практики, които пречистват дори велики души. Тези действия помагат да се освободим от егоизма, привързаността и материалните желания, като по този начин насърчават духовното израстване.

18-6

Всички тези действия трябва да се извършват без привързаност и без желание за плодове. Те трябва да се извършват като дълг, о, Партха. Това е Моето окончателно мнение.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че жертвоприношението, благотворителността и аскетизмът трябва да се извършват без привързаност и без желание за плодове. Те трябва да се извършват като дълг, осъзнавайки, че тези действия са необходими за духовно развитие, а не за лично облагодетелстване. Този подход е окончателното и непроменимо мнение на Кришна.

18-7

Определените задължения никога не трябва да се отхвърлят. Ако някой отхвърли определените си задължения поради заблуда, такова отказване е в качеството на невежество.

Обяснение: В този стих Кришна предупреждава, че определените задължения, които произтичат от човешката природа и положение в обществото, никога не трябва да се отхвърлят. Ако някой отхвърли задълженията си поради заблуда, без да разбира истинското им значение, такова отказване съответства на качеството на невежество и не води до духовно израстване.

18-8

Този, който се отказва от определеното задължение, смятайки го за обременително, или от страх, действа в качеството на страст. Постъпвайки по този начин, той никога не получава резултата от отказването.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че отказването от задължение, основано на страх от трудности или дискомфорт, съответства на качеството на страст. Такова действие не показва истинско духовно отказване и не дава очаквания резултат – освобождение. Вместо това, то обвързва човека още повече с материалния свят.

18-9

О, Арджуна, когато човек изпълнява своето определено задължение само защото трябва да се изпълни и се отказва от всякакво обвързване с материята и от плодовете, неговото отричане е в качеството на благост.

Обяснение: В този стих Кришна описва истинско отричане, което съответства на качеството на благост. Човек изпълнява своето определено задължение без никакво привързване, просто защото трябва да се направи, и се отказва от всякакво обвързване с плодовете. Такова отричане е безкористно и се основава на чисто духовно съзнание.

18-10

Мъдрият отрекъл се, който се е установил в благостта и не мрази неблагоприятната работа, нито е привързан към благоприятната работа, не се съмнява в действието.

Обяснение: В този стих Кришна описва качествата на човек, който е постигнал истинско отричане в качеството на благост. Такъв човек е мъдър, не мрази неблагоприятната работа и не е привързан към благоприятната работа. Той е свободен от съмнения за това как да действа правилно, защото неговите действия се основават на чисто духовно съзнание и чувство за дълг.

18-11

В действителност за въплътено същество е невъзможно напълно да се откаже от всички дейности. Но този, който се отказва от плодовете на действието, наистина се е отрекъл.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че за въплътено същество, докато се намира във физическо тяло, е невъзможно напълно да се откаже от всички дейности. Въпреки това е възможно да се откаже от плодовете на действието, т.е. от привързаността към резултатите. Този, който е способен на това, се счита за истински отрекъл се, защото неговата мотивация не е насочена към лична полза, а към духовен дълг.

18-12

За този, който не се е отрекъл, след смъртта съществуват три вида плодове – желани, нежелани и смесени. Но тези, които са се отрекли, не трябва да се наслаждават или да страдат от такива резултати.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява разликата между тези, които не са се отрекли от плодовете на действието, и тези, които са се отрекли истински. Човек, който не се е отрекъл, след смъртта преживява три вида плодове – желани, нежелани и смесени, в зависимост от предишните си действия. От друга страна, тези, които са се отрекли истински, са свободни от тези последици и вече не преживяват нито удоволствия, нито страдания, свързани с резултатите от материалната дейност.

18-13

О, силноръки Арджуна, според Веданта, за извършването на всяко действие са необходими пет причини. Сега ги узнай от Мен.

Обяснение: В този стих Кришна започва да обяснява петте причини, които са необходими за извършването на всяко действие, според философията на Веданта. Той приканва Арджуна да слуша внимателно, за да разбере тези причини, които ще помогнат по-добре да се разберат принципите на действие и отричане.

18-14

Мястото на действието (тялото), действащият, различните сетива, различните усилия и накрая Върховната Душа – това са петте причини за действието.

Обяснение: В този стих Кришна изброява петте причини, които са необходими за извършването на всяко действие: тялото като място на действието, действащият (душата), различните сетива, различните усилия и стремежи, и накрая – Върховната Душа, която наблюдава всичко и дава разрешение. Тези пет фактора заедно определят изхода от всяко действие.

18-15

Всички действия, които човек извършва с тялото, ума или речта, са справедливи или несправедливи, те се предизвикват от тези пет причини.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че всички действия, които човек извършва с тялото, ума или речта, зависят от гореспоменатите пет причини. Независимо дали тези действия са справедливи или несправедливи, всички те се определят от взаимодействието на тези пет фактора.

18-16

Затова този, който смята себе си за единствен действащ, без да взема предвид тези пет причини, не е разумен и не вижда нещата такива, каквито са в действителност.

Обяснение: В този стих Кришна посочва, че този, който смята себе си за единствен действащ и не взема предвид петте причини за действие, не е разумен и не вижда нещата такива, каквито са в действителност. Такъв човек е самонадеян и не разбира истинската същност на действието, защото не осъзнава, че във всяко действие са включени много фактори, не само неговата собствена воля.

18-17

Този, който не действа поради суета, чийто разум не е обвързан, дори и да убива в този свят, не убива. Него не го обвързват последиците от неговите действия.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че човек, който действа без суета и чийто разум не е привързан към плодовете на действието, остава свободен от последиците от действието дори и ако му се наложи да убие някого, например, изпълнявайки своя дълг на бойното поле. Такъв човек действа без егоизъм и осъзнава, че не е истинският извършител на действието, а само инструмент в ръцете на Бога.

18-18

Знанието, обектът на знанието и знаещият са трите движещи сили на действието. Сетивата, работата и действащият са трите съставни части на действието.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява трите движещи сили на действието – знанието, обектът на знанието и знаещият, както и трите съставни части на действието – сетивата, самата работа и действащият. Тези шест елемента са тясно свързани и определят характера и изхода от всяко действие. Знанието вдъхновява да се действа, обектът на знанието е това, към което е насочено действието, а знаещият е този, който извършва действието. От своя страна, сетивата са инструменти, работата е самото действие, а действащият е този, който го извършва.

18-19

Според трите качества на материалната природа съществуват също три вида знание, действие и действащ. Чуй разказа за тях.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че според трите качества на материалната природа (благост, страст и невежество) съществуват също три вида знание, действие и действащ. Той приканва Арджуна да изслуша по-подробно обяснение за това как тези качества влияят на знанието, действието и самия действащ.

18-20

Знанието, с което човек вижда във всички същества една, неделима духовна природа, въпреки че е разделена на безброй части, е знание в качеството на благостта.

Обяснение: В този стих Кришна описва знание, съответстващо на качеството на благостта. Такова знание позволява на човек да види една, неделима духовна природа във всички живи същества, независимо от тяхното външно разнообразие и разлики във формите. Човек с такова знание осъзнава духовното единство на всички същества и връзката им с Божественото.

18-21

Знанието, с помощта на което човек вижда, че в различните тела обитават различни живи същества, е знание в качеството на страстта.

Обяснение: В този стих Кришна описва знание, съответстващо на качеството на страстта. Такова знание позволява да се видят различията между живите същества, като се подчертава, че във всяко тяло обитава различна душа. Това знание е ограничено, тъй като не позволява да се види духовното единство на всички същества, а се концентрира върху външните различия.

18-22

И знанието, което кара човек да се привърже към един незначителен вид работа като към единствения важен, без да разбира истината, е знание в качеството на невежеството.

Обяснение: В този стих Кришна описва знание, съответстващо на качеството на невежеството, или тъмнината. Такова знание е много ограничено и стеснява кръгозора на човека, карайки го да се привърже към един незначителен вид работа като към единствения важен, без да разбира истината и без да вижда цялата картина. Това знание е основано на невежество и духовно помрачение.

18-23

Ако действието, което е дълг, се извършва без привързаност, без любов или омраза, без желание да се получат плодове, то е в качеството на благостта.

Обяснение: В този стих Кришна описва действие, съответстващо на качеството на благостта. Такова действие се извършва по дълг, без привързаност, без силни емоции, такива като любов или омраза към някого, и без желание да се получат плодове, т.е. лична изгода. То е безкористно и основано на духовно съзнание за дълг.

18-24

Но действието, което се извършва с големи усилия, за да се задоволят собствените желания, и което идва от невярно его, се нарича действие в качеството на страстта.

Обяснение: В този стих Кришна описва действие, съответстващо на качеството на страстта. Такова действие се извършва с големи усилия и напрежение, за да се задоволят собствените желания и амбиции. В основата му е невярното его, или поради въображаема самоидентификация, което кара човек да се смята за тяло и да действа, основавайки се на материални желания.

18-25

И действието, което се извършва в тъмнина и невежество, без да се вземат предвид нито наставленията на свещените писания, нито бъдещите последствия, нито насилието или вредата, нанесени на другите, се счита за действие в качеството на невежеството.

Обяснение: В този стих Кришна описва действие, съответстващо на качеството на невежеството, или тъмнината. Такова действие се извършва в невежество и тъмнина, без да се вземат предвид нито наставленията на свещените писания, нито бъдещите последствия за себе си и за другите. То е деструктивно и свързано с насилие и нанасяне на вреда на другите, тъй като се основава на пълно духовно несъзнание.

18-26

Човек, който изпълнява своя дълг, без да се привързва към материалните качества, без невярно его, с голяма решителност и ентусиазъм, оставайки еднакво уравновесен както при успех, така и при неуспех, действа в качеството на благостта.

Обяснение: В този стих Кришна описва човек, работещ в качеството на благостта. Такъв човек изпълнява своя дълг без привързаност към резултата, без егоизъм, с голяма решителност и ентусиазъм, запазвайки мир и равновесие както при успех, така и при неуспех. Неговите действия са основани на чисто духовно съзнание и изпълнение на дълга.

18-27

Действащият, който е привързан към действието и неговите плодове, желае да се наслаждава на тези плодове, който е алчен, винаги завистлив, нечист и когото влияят радост и скръб, действа в качеството на страстта.

Обяснение: В този стих Кришна описва човек, работещ в качеството на страстта. Такъв действащ е привързан към действието и неговите плодове, желае да се наслаждава на тези плодове, е алчен, завистлив, нечист и е подложен на силни емоции – радост и скръб. Неговите действия са основани на егоистични желания и получаване на материални блага.

18-28

И действащият, който винаги действа в противоречие с наставленията на свещените писания, който е материалистичен, упорит, измамен и умее да обижда други, който е мързелив, винаги мрачен и отлага всичко, действа в качеството на тъмнината.

Обяснение: В този стих Кришна описва човек, работещ в качеството на невежеството, или тъмнината. Такъв действащ винаги действа в противоречие с наставленията на свещените писания, е материалистичен, упорит, измамен и умее да обижда други. Той е мързелив, винаги мрачен, песимистичен и отлага всичко за по-късно. Неговите действия са основани на невежество и духовно помрачение.

18-29

О, покорителю на богатства, сега, моля те, изслушай, как Аз подробно ще опиша три вида разум и решимост според трите качества на материалната природа.

Обяснение: В този стих Кришна приканва Арджуна да изслуша по-подробно обяснение за това, как разумът и решимостта се проявяват по три различни начина според трите качества на материалната природа – доброта, страст и невежество. Това разбиране ще помогне по-добре да се разбере разнообразието в човешките действия и мотивации.

18-30

О, Партха, разумът, който позволява да се разбере какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави, от какво трябва да се страхува и от какво не трябва да се страхува, какво обвързва и какво освобождава, е в качеството на добротата.

Обяснение: В този стих Кришна описва разум, съответстващ на качеството на добротата. Такъв разум помага на човека ясно да различава кое трябва да се прави и кое не трябва да се прави, от какво трябва да се страхува и от какво не трябва да се страхува, какво обвързва и какво освобождава. Разумът, намиращ се в качеството на добротата, е чист, хармоничен и насочен към духовно разбиране.

18-31

О, Партха, разумът, който не е способен да различава между дълг и това, което не е дълг, между това, което трябва да се прави и какво не трябва да се прави, е в качеството на страстта.

Обяснение: В този стих Кришна характеризира разум, съответстващ на качеството на страстта. Такъв разум не е способен ясно да различи дълга от това, което не е дълг, и не позволява на човека точно да разбере какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. Разумът, повлиян от страстите, е нестабилен, противоречив и насочен към задоволяване на материални желания.

18-32

Разумът, който под влияние на тъмнина и заблуждения счита неистината за истина и истината за неистина, и който винаги се стреми към грешната страна, о, Партха, е в качеството на невежеството.

Обяснение: В този стих Кришна описва разум, съответстващ на качеството на невежеството или тъмнината. Такъв разум е напълно затъмнен и заблуждаващ, считайки неистината за истина и обратното. Той винаги се стреми към грешната страна, защото не е способен да различи реалността от илюзията и е в състояние на духовно невежество.

18-33

О, Партха, непоколебима решимост, която се поддържа с постоянна практика на Божествена сила, която по този начин овладява дейността на ума, жизнената сила и сетивата, е в качеството на добротата.

Обяснение: В този стих Кришна описва решимост, съответстваща на качеството на добротата. Такава решимост е непоколебима и се поддържа с постоянна практика на Божествена сила, която помага да се овладее дейността на ума, жизнената сила и сетивните органи. Тази решимост е насочена към духовна цел и помага да се запази вътрешен мир и равновесие.

18-34

Но решимостта, с която човек се стреми към плодовете от дейността, о, Арджуна, за да получи удоволствия, е в качеството на страстта.

Обяснение: В този стих Кришна описва решимост, съответстваща на качеството на страстта. Такава решимост е насочена към получаване на плодовете от дейността и човек с такава решимост действа, за да постигне материални резултати и да получи лична изгода. Тази решимост е свързана с желания и привързаност, тя не е истински духовна.

18-35

И тази решимост, която не позволява да се издигнеш над сънуване, страхове, скърби, мрачно настроение и заблуждения – такава неразумна решимост, о, Партха, е в качеството на тъмнината.

Обяснение: В този стих Кришна описва решимост, съответстваща на качеството на невежеството или тъмнината. Такава решимост е свързана със сънуване, страхове, скърби, мрачно настроение и заблуждения. Тя не позволява на човека да се издигне над ограничаващи представи и негативни емоции и е неразумна, защото се основава на невежество и духовно помрачение.

18-36

О, най-добри от Бхаратите, сега изслушай от Мен за трите вида щастие, на които се радва ограничена душа и което й позволява да се освободи от всички страдания.

Обяснение: В този стих Кришна приканва Арджуна да изслуша Неговото обяснение за трите вида щастие, които може да изпита душата, намирайки се в материалния свят. Това щастие зависи от това, какви качества влияят на душата и то може да доведе до прекратяване на страданията и освобождение.

18-37

Щастието, което в началото е като отрова, но в края като напитка на безсмъртието и което събужда човека за себепознание, е в качеството на добротата.

Обяснение: В този стих Кришна описва щастие, съответстващо на качеството на добротата. Такова щастие в началото може да изглежда неприятно, като отрова, защото изисква отказ от обичайните желания и привързаности. Но в края то дава истинско удовлетворение и освобождение, като напитка на безсмъртието, и помага на човека да събуди своята истинска, духовна същност, водеща до себепознание.

18-38

Щастието, което възниква от допира на сетивата с техните обекти и което в началото изглежда като напитка, но в края се превръща в отрова, съответства на качеството на страстта.

Обяснение: В този стих Кришна описва щастие, съответстващо на качеството на страстта, което възниква от допира на сетивата с техните обекти, т.е. от сетивни удоволствия, и в началото то изглежда много приятно, като нектар, но в края то се превръща в отрова, защото създава привързаност, страдания и зависимост от външни обстоятелства, и това щастие е краткотрайно и илюзорно.

18-39

И щастието, което е сляпо за себепознание, което е измамливо от началото до края и което произлиза от сън, леност и заблуда, съответства на качеството на невежеството.

Обяснение: В този стих Кришна описва щастието, съответстващо на качеството на невежеството или тъмнината, което е сляпо за себепознание и духовни ценности, измамливо е от началото до края и произтича от сън, леност и заблуда, и това щастие е илюзорно и води до духовна деградация, защото се основава на невежество и инерция.

18-40

Няма същество нито на Земята, нито сред боговете в небесата, което да е свободно от тези три качества на природата (черти на характера).

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че трите качества на природата или черти на характера – доброта, страст и невежество – присъстват във всички същества и никой не е свободен от тяхното влияние, нито хората, нито боговете. Тези качества формират основата на материалното съществуване и всички живи същества, независимо от техния статус, са под тяхно влияние, и че само преодолявайки тези качества, човек може да постигне освобождение от оковите на материалния свят. • Няма същество, което е свободно от чертите на характера: Този стих показва, че всички същества – както на Земята, така и в небесата, включително и божествените същества – са подчинени на влиянието на тези три гуни. Тези черти на характера формират основата на материалното съществуване и всички живи същества, независимо от техния статус, са под тяхно влияние. • Трите качества на природата или черти на характера: Доброта, страст и невежество определят поведението, мислите и действията на всяко същество. Тези качества влияят върху това как човек възприема света, как действа и как се развива духовно. Дори боговете, които са по-висши от хората, не са напълно свободни от влиянието на тези качества. • Ограниченост на всички същества в материалния свят: Кришна обяснява, че докато едно същество е в материалния свят, то е подложено на влиянието на тези качества. Само преодолявайки тези качества, човек може да постигне освобождение от оковите на материалния свят.

18-41

Брамани, кшатрии, вайшя и шудри се различават по качества, които присъстват в тяхната природа и са възникнали от трите качества на материалната природа.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че разделението на обществото на четири групи или професии – брамани (свещеници и учители), кшатрии (владетели и воини), вайшя (търговци и земеделци) и шудри (работници и слуги) – не е изкуствено, а се основава на качествата на всяка група, които произтичат от трите качества на материалната природа. Всяка група има свои естествени наклонности и задължения, които съответстват на нейната вътрешна същност.

18-42

Спокойствие, самообладание, аскетизъм, чистота, търпение, честност, знание, мъдрост и религиозност – това са природните качества, които присъстват в работата на браманите.

Обяснение: В този стих Кришна изброява качествата, които присъстват в браманите – духовната и интелектуална група на обществото. Задължение на браманите е да изучават свещените писания, да извършват религиозни ритуали, да дават духовно ръководство и да живеят в съответствие с високи морални принципи.

18-43

Геройство, сила, решителност, умелост, смелост в битка, щедрост и способност за управление са естествените качества и задължения на кшатриите.

Обяснение: В този стих Кришна описва качествата и задълженията на кшатриите (владетели и воини), които произтичат от тяхната природа. Тези задължения се основават на смелост, сила и лидерски умения, които са необходими за защита на обществото и поддържане на справедливостта. • Геройство и сила: Кшатриите трябва да бъдат героични и смели, за да защитават обществото и да се борят за справедливост. Те трябва да бъдат надарени с физическа и духовна сила, която им позволява да издържат трудности. • Решителност и умелост: Кшатриите трябва да бъдат решителни и умели, за да вземат бързи и мъдри решения както в битка, така и в управлението на обществото. Това качество е от съществено значение за успешното ръководене и защита на обществото. • Смелост в битка: Кшатриите никога не трябва да бягат от битка, те трябва да бъдат готови да се изправят срещу врага и да защитават истината дори с цената на живота си. Смелостта и решителността са от съществено значение за техния характер. • Щедрост и способност за управление: Кшатриите трябва да бъдат щедри, да споделят своите ресурси с другите и да се грижат за благосъстоянието на обществото. Те също трябва да имат лидерски способности, тъй като ръководят и защитават обществото със справедливост и мъдрост.

18-44

Земеделие, защита на кравите и търговия са естествена работа за вайшя, а за шудрите е естествено да работят физическа работа и да служат на другите.

Обяснение: В този стих Кришна споменава задълженията на вайшя и шудри. Вайшя се занимават със земеделие, защита на кравите и търговия, грижейки се за икономическото благосъстояние на обществото. Шудрите извършват физическа работа и служат на другите, предоставяйки практическа подкрепа и помощ. Тези задължения съответстват на естествените наклонности и способности на всяка група.

18-45

Когато човек е отдаден на своите задължения, той достига съвършенство. Сега слушай от Мен как може да се постигне съвършенство, изпълнявайки своите дела.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че съвършенство и духовно развитие се постигат, като се изпълняват задълженията с отдаденост и решителност. Човек трябва да се посвети на своите задължения и да работи в съответствие със своята природа, за да постигне съвършенство, и че всяка работа, ако се изпълнява с отговорност и усърдие, може да доведе до духовен растеж. • Отдаденост на своите задължения: Всеки човек може да постигне съвършенство, ако се отдаде напълно на своите дела и задължения. Това означава, че всяка работа, ако се изпълнява с отговорност и усърдие, може да доведе до духовен растеж. • Достигане на съвършенство: Съвършенството, което Кришна споменава тук, означава не само материален успех, но и духовен растеж и вътрешно развитие. Когато човек приеме своята роля в живота и изпълнява своите задължения със съзнателно отношение, той се движи по-близо до духовното съвършенство. • Слушай как да го постигнеш: Кришна посочва, че има начин да се постигне съвършенство чрез своята работа и той се готви да обясни как е възможно това. Този стих служи като въведение към следващите указания за това как ежедневните задължения могат да се превърнат в път към духовен растеж.

18-46

Покланяйки се на Онзи, от когото са произлезли всички същества и който е вездесъщ, човек, изпълнявайки своето задължение, може да постигне съвършенство.

Обяснение: В този стих Кришна посочва, че човек може да постигне съвършенство, изпълнявайки своето задължение и покланяйки се на Бога, от когото са произлезли всички същества и който е вездесъщ. Това означава, че като изпълнява своите задължения със съзнанието, че Бог присъства във всички действия, човек може да постигне духовно съвършенство.

18-47

По-добре е да се изпълнява собственото задължение, макар и несъвършено, отколкото да се изпълнява добре чуждо задължение. Изпълнявайки задължение, което съответства на собствената природа, човек никога не придобива грях.

Обяснение: В този стих Кришна подчертава, че е по-добре да се изпълнява собственото задължение, макар и несъвършено, отколкото добре да се изпълнява чуждо задължение. Всеки човек има своя индивидуална природа и съответстващо задължение и, следвайки своя път, човек не се натоварва с грях, т.е. не действа в противоречие със своята същност и Божията воля.

18-48

Във всяко действие има недостатъци, както огънят е покрит с дим. Затова, о, сине на Кунти, никой не трябва да изоставя работа, която съответства на неговата вродена природа, дори ако тази работа е с недостатъци.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че във всяко действие, дори и в най-доброто, има свои недостатъци, както огънят винаги е придружен от дим. Затова никой не трябва да изоставя работа, която съответства на неговата вродена природа, дори ако тази работа е с недостатъци, защото е важно да се изпълнява своето задължение в съответствие със своята природа, а не да се търси идеално, но непълноценно действие.

18-49

Този, който е в състояние да се контролира, се е освободил от привързаност и не взема предвид материалните облаги, може, отказвайки се от всичко, да постигне най-висшата степен на съвършенство – свобода от последствията от действията.

Обяснение: В този стих Кришна описва пътя към най-висшата степен на съвършенство – свобода от последствията от действията, или карма. Този, който е в състояние да се контролира, се е освободил от привързаност към материалните удоволствия и желания, може, отказвайки се от всичко, т.е., от егоистични действия, да постигне това състояние, и че такъв отказ не е пасивност, а съзнателно действие без привързаност към резултата.

18-50

О, сине на Кунти, научи от Мен как, постигайки това съвършенство, може да се достигне до Върховната Истина, до Божественото съзнание, което е най-висшият път на знанието – Аз ще ти го разкажа накратко веднага.

Обяснение: В този стих Кришна призовава Арджуна да научи как, постигайки описаната по-горе степен на съвършенство, може да се достигне до Върховната Истина, до Божественото съзнание. Той накратко ще разкаже за този най-висш път на знанието, който води до духовно освобождение и единство с Божественото.

18-51

Пречиствайки разума си и решително обуздавайки ума, отказвайки се от удовлетворяване на сетивата, освобождавайки се от привързаност и омраза.

Обяснение: В този стих Кришна започва да обяснява пътя към постигането на Божествено съзнание. Той започва с пречистване на разума от погрешни представи и привързаност, с решително обуздаване на ума, отказ от удовлетворяване на сетивата, което свързва душата с материалния свят, и освобождаване от привързаност и омраза, които са проявления на дуалистично, егоистично съзнание.

18-52

Живеейки на усамотени места, хранейки се малко, обуздавайки тялото, ума и речта, винаги погълнати в съзерцание, бидейки в състояние на непривързаност.

Обяснение: В този стих Кришна продължава да обяснява пътя към постигането на Божествено съзнание. Той включва живеене на усамотени места, за да се избегнат излишни разсейвания, умерено хранене, обуздаване на тялото, ума и речта, постоянно потапяне в духовно съзерцание и поддържане на състояние на непривързаност, което означава свобода от материални желания и привързаности.

18-53

И, освобождавайки се от невярно его, невярна власт, невярна гордост, похот, гняв, приемане на неистински неща, от чувство за собственост, от измама, ставайки спокоен – такъв човек несъмнено се е издигнал до нивото на себеосъзнаване.

Обяснение: В този стих Кришна завършва обяснението на качествата и състоянията, необходими за постигане на Божествено съзнание. Човек трябва да се освободи от невярно его, невярна власт и гордост, от похот, гняв и погрешно приемане на материални неща. Той трябва да се освободи от чувство за собственост и да стане спокоен. Такъв човек несъмнено се е издигнал до нивото на осъзнаване на себе си като вечна, духовна душа.

18-54

Този, който се намира в това трансцендентално състояние, веднага достига Върховната Истина. Той никога не скърби и не желае нищо да придобие. Той е еднакво настроен към всички живи същества. В това състояние той достига чисто духовно служене на Мен.

Обяснение: В този стих Кришна описва състоянието, което достига човек, издигнал се на трансцендентално ниво. Той веднага достига Върховната Истина, т.е., Божественото съзнание, никога не скърби и не желае нищо да придобие, защото е напълно удовлетворен в духовното битие, и е еднакво настроен към всички живи същества, защото вижда в тях духовната искра. В това състояние той достига чисто духовно служене на Бога, което е най-висшата цел на духовния живот.

18-55

Мен като Върховна Личност може да се опознае единствено чрез духовно служене. Когато човек, благодарение на такава преданост, напълно осъзнава Мен, той може да влезе в Божественото царство.

Обяснение: В този стих Кришна подчертава, че Той като Върховна Личност може да бъде опознат единствено чрез предано духовно служене, което е пътят на любовта и отдадеността. Благодарение на такава преданост и служене, човек напълно осъзнава Кришна и може да влезе в Божественото царство, т.е., да постигне духовно освобождение и единство с Бога.

18-56

Въпреки че Моят чист почитател е ангажиран в най-различни дейности, под Моя закрила, с Моя милост той достига вечното и неунищожимо обиталище.

Обяснение: В този стих Кришна потвърждава, че дори и Неговият чист почитател да е ангажиран в най-различни светски дейности, той с Кришновата закрила и милост достига вечното и неунищожимо духовно обиталище. Това означава, че истинското духовно служене и упование на Бога позволяват да се постигне освобождение независимо от външните дейности.

18-57

Във всички действия просто се уповавай на Мен и винаги действай под Моя закрила. В такова предано служене бъди напълно Ме съзнаващ.

Обяснение: В този стих Кришна призовава Арджуна и всички хора напълно да се уповават на Него във всички действия и винаги да действат под Негова закрила, т.е., със съзнанието, че Бог е истинският извършител и наслаждаващ се на всички действия. Такова изпълнено с вяра служене означава пълно Божие съзнаване и действие в съответствие с Неговата воля.

18-58

Ако ти осъзнаеш Мен, с Моя милост ти ще преодолееш всички препятствия на ограниченото съществуване. Обаче, ако ти не действаш с такова съзнание, а с невярно его, не слушайки Мен, ти ще бъдеш изгубен.

Обяснение: В този стих Кришна ясно посочва последствията, които възникват, ако човек осъзнава Бога или действа в съответствие с невярно его. Ако човек осъзнава Кришна и действа с преданост към Него, тогава с Кришновата милост той ще преодолее всички препятствия на ограниченото, материално съществуване, но ако човек действа с невярно его, не слушайки Кришновите указания, той ще бъде изгубен, т.е., ще остане във властта на страданията на материалния свят.

18-59

Ако не приемеш Моите напътствия и не се бориш, тогава ще действаш неправилно. По природа си ще бъдеш въвлечен в битка.

Обяснение: В този стих Кришна предупреждава Арджуна, че ако откаже да следва напътствията на Кришна и не участва в битката, той ще действа неправилно. Природата на Арджуна като кшатрия (воин) така или иначе ще го принуди да се включи в битката, тъй като това е негов дълг и съдба, и че, отказвайки се от дълга си, Арджуна ще влезе в противоречие със собствената си природа и Божествената воля.

18-60

О, сине на Кунти (Арджуна)! Ти си обвързан със своя характер и задължения. Дори и в момента, поради илюзия, да не желаеш да ги изпълняваш, ти в крайна сметка ще ги изпълниш, дори против волята си.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява как човешката природа и характер ще определят действията му, независимо от неговите желания и илюзии. Арджуна е обвързан със своя характер и задължения като кшатрия и дори ако в момента, поради илюзия, не желае да ги изпълнява, той в крайна сметка ще ги изпълни, дори против волята си, тъй като такава е неговата вродена природа. • Обвързан със своята природа: Човешкият характер, естествените качества и способности произтичат от неговата природа, която се е формирала през много жизнени цикли. Всеки човек е определен според своите черти на характера, които определят неговите действия и задължения в този живот. • Действието е неизбежно: Човек е обвързан със своите задължения и дела, които произтичат от неговия характер и природа. Той не може напълно да се откаже от тях, защото те са неизбежни. Дори ако човек се опитва да избягва своите задължения, неговата природа в крайна сметка ще го принуди да действа. • Илюзия и нежелание: Илюзията е състояние на ума, при което човек не разбира истинската реалност. Съмненията и нежеланието на Арджуна да се бори произтичат от неговото объркване и илюзия. Въпреки това, дори в това състояние, той не може да избегне своя дълг. • Действие против волята си: Дори ако човек неохотно отказва да изпълнява своите задължения, неговата природа и съдба в крайна сметка ще го принудят да действа в съответствие със своите задължения. Природата е по-силна от човешкото желание и тя ще определи неговите действия.

18-61

Върховният Господ се намира в сърцето на всеки, о, Арджуна, и ръководи движенията на всички същества, които са в механизма на материята.

Обяснение: В този стих Кришна разкрива, че Върховният Господ, Бог, се намира в сърцето на всеки като Върховна Душа и ръководи движенията на всички живи същества, които се намират в материалния свят. Живите същества са като марионетки в механизма на материалната природа и Бог е този, който насочва и определя техните съдби.

18-62

О, потомко на Бхарата, отдай се на Него напълно. С Неговата благодат ще постигнеш трансцендентален мир и висшата, вечна обител.

Обяснение: В този стих Кришна призовава Арджуна напълно да се отдаде на Бог, който обитава в сърцето му. С Божията благодат Арджуна ще може да постигне трансцендентален мир, който е свободен от страданията на материалния свят, и висшата, вечна духовна обител, която е състояние на духовно освобождение и съвършенство.

18-63

Така Аз ти обясних знанията, които са още по-тайни. Поразмисли върху това и действай, както желаеш.

Обяснение: В този стих Кришна завършва своето учение, разкривайки на Арджуна знания, които са още по-тайни, т.е. най-важните и съществени духовни прозрения. Той призовава Арджуна внимателно да обмисли всичко чуто и след това да действа в съответствие със своята свободна воля, поемайки отговорност за своя избор.

18-64

Тъй като ти си Мой много скъп приятел, Аз ще ти открия най-тайните знания. Изслушай ги от Мен, защото това е за твое добро.

Обяснение: В този стих Кришна още веднъж подчертава своята любов към Арджуна, обяснявайки, че Той ще разкрие на Арджуна най-тайните знания, които са предназначени за доброто на Арджуна. Тази любов и грижа за духовното благополучие на Арджуна е причината, поради която Кришна споделя толкова дълбоки духовни прозрения.

18-65

Винаги мисли за Мен, стани Мой поклонник, почитай Ме и се смири пред Мен. Така ти със сигурност ще дойдеш при Мен. Аз ти обещавам това, защото ти си Мой скъп приятел.

Обяснение: В този стих Кришна още веднъж напомня на Арджуна за същността на духовното служене – винаги да мисли за Бог, да стане Негов поклонник, да Го почита и да се смири пред Него. Такъв духовен път, основан на любов и преданост, гарантира, че човек ще дойде при Бог. Кришна специално подчертава това, защото Арджуна е Негов скъп приятел.

18-66

Остави всички други задължения и потърси убежище само в Мен. Аз ще те освободя от всички грехове, затова не се безпокой и не се тревожи.

Обяснение: Този стих е главното напътствие и призив на Кришна за пълно упование и отдаване на Бог: • Остави всички задължения: Кришна призовава Арджуна да се освободи от всички задължения, свързани с обществените и религиозни норми. Това не означава да се пренебрегват моралните принципи, а по-скоро призовава да се спре идентифицирането с външни задължения и напълно да се посвети животът на Бог. Оригиналната дума е "дхарми", което означава не само задължения, но и религии, справедливост и други принципи. Затова тази фраза може да се преведе и като "Остави всички религиозни форми" или "Остави всички други форми на справедливост". Това би помогнало по-добре да се разбере по-дълбокият смисъл на изречението, което призовава към пълно упование на Бог, надхвърлящо външните ритуали и социални норми. • Потърси убежище само в Мен: Кришна призовава Арджуна и всички последователи да се посветят само на Бог. Това означава пълно упование, доверие и вярване в Божието ръководство. Човек вече не трябва да се притеснява за своите задължения или трудности, ако напълно се доверява на Бог и следва Неговите напътствия. • Аз ще те освободя от всички грехове: Кришна обещава, че ако човек се отдаде на Бог, Бог ще го освободи от всички грехове и последствия. Това означава, че упованието на Бог пречиства действията на човека и духовно го освобождава от материални страдания и привързаност. • Не се безпокой: Кришна успокоява Арджуна и всички последователи да не се безпокоят или тревожат. Пълното упование на Бог дава мир и сигурност, защото Бог винаги присъства и защитава онези, които Му се доверяват.

18-67

Тези тайни знания не трябва да се обясняват на онези, които не са се отдали на аскетизъм, не са предани, не се занимават с духовно служене или на онези, които Ме завиждат.

Обяснение: В този стих Кришна посочва на кого не трябва да се обясняват тези дълбоко духовни и тайни знания. Те не са предназначени за онези, които не са се отдали на духовна практика (аскетизъм), които не са предани на Бог, не се занимават с духовно служене или завиждат на Бог и духовно развити хора, и че тези знания трябва да се предават само на онези, които са готови да ги приемат с отворено сърце и ум.

18-68

На този, който учи на тази върховна тайна Моите поклонници, е гарантирано чисто духовно служене и накрая той със сигурност ще се върне при Мен.

Обяснение: В този стих Кришна обещава, че този, който учи на тази върховна тайна, т.е. учението на Бхагавад Гита, на Неговите верни, със сигурност ще постигне чисто духовно служене и накрая ще се върне при Бог, в духовния свят. Това служене, разпространяващо духовни знания, е много високо оценено и води до духовно освобождение.

18-69

В този свят няма слуга, който да Ми е по-скъп от него, и никога няма да има по-скъп.

Обяснение: В този стих Кришна отново подчертава колко много цени онези, които разпространяват духовно знание. В този свят няма слуга, който да Му е по-скъп от този, който учи другите на учението на Бхагавад-гита, и че Кришна уверява, че никога няма да има никой, който да Му е по-скъп от такъв човек.

18-70

И Аз заявявам, че този, който изучава този наш свещен разговор, ще Ме почита със своя разум.

Обяснение: В този стих Кришна заявява, че този, който изучава този свещен разговор, т.е. Бхагавад-гита, ще Го почита със своя разум. Изучаването на Бхагавад-гита е форма на духовно поклонение, което позволява на човек да се приближи до Бога с помощта на разума и разбирането, и че това действие е много високо ценено по духовния път.

18-71

И този, който слуша с вяра и без завист, ще се освободи от последствията на греховете и ще достигне благоприятните планети, където живеят праведните.

Обяснение: В този стих Кришна подчертава значението на вярата и отвореността при слушане на учението на Бхагавад-гита. Човек, който слуша това учение с вяра и без завист, ще се освободи от последствията на предишните си грехове и ще достигне благоприятните планети, където живеят праведните и духовно развитите души, и че дори просто слушане с отворено сърце може да донесе голяма духовна полза.

18-72

О, Партха, о, покорителю на богатства, ти ли внимателно Ме изслуша? И дали твоето невежество и заблуди сега са разсеяни?

Обяснение: В този стих Кришна задава контролен въпрос на Арджуна, за да се увери, че Арджуна е изслушал внимателно и е разбрал цялото учение. Той пита дали невежеството и заблудите на Арджуна са разсеяни, т.е. дали Арджуна се е освободил от своите съмнения и е придобил ясно духовно разбиране.

18-73

Арджуна каза: Объркването ми изчезна и аз възстанових паметта си с Твоята милост, о, Ачюта (Кришна). Сега съм свободен от съмнения и съм готов да изпълня Твоите напътствия.

Обяснение: Този стих демонстрира как духовните учения са способни да разсеят объркването и съмненията, ако човек слуша с вяра и отворен ум. Арджуна потвърждава, че объркването му е изчезнало, че е възстановил паметта си и че сега, благодарение на милостта на Кришна, е свободен от съмнения и готов да изпълни напътствията на Кришна. Духовното пробуждане винаги идва с помощта на Божествената милост и когато човек е свободен от съмнения, той може да действа уверено и целенасочено.

18-74

Санджая каза: Така чух този прекрасен разговор между две велики души – Васудева (Кришна) и Партха (Арджуна). И толкова прекрасни са вестите на Кришна, че косите ми се изправят.

Обяснение: В този стих Санджая, който е разказвачът, изразява своето благоговение и възхищение от току-що чутия разговор между Кришна и Арджуна. Този разговор е бил толкова прекрасен и духовно възвисяващ, че косите му се изправят, т.е. той изпитва дълбоко духовно вълнение, и че този стих показва силното влияние на учението на Бхагавад-гита върху слушателя.

18-75

С милостта на Вясадева аз чух тези най-тайствени и трансцендентални учения директно от господаря на духовното знание Кришна, който сам ги изложи на Арджуна.

Обяснение: В този стих Санджая изразява благодарност на Вясадева, който със своята духовна сила е позволил на Санджая да чуе това най-тайствено и трансцендентално учение, което Кришна, господарят на духовното знание, сам е изложил на Арджуна. Санджая осъзнава, че това е уникална възможност да чуе Божественото откровение направо от устата на Бога.

18-76

О, владетелю, отново и отново спомняйки си този прекрасен и свят разговор между Кришна и Арджуна, аз ликувам и всеки миг ме обзема вълнение.

Обяснение: В този стих Санджая изразява дълбоките си емоции, които изпитва, спомняйки си прекрасния и свят разговор между Кришна и Арджуна. Всеки път, когато си спомня този разговор, той ликува и изпитва духовно вълнение, и че това показва, че учението на Бхагавад-гита има дълготрайно и силно влияние върху съзнанието на слушателя.

18-77

О, владетелю, когато си спомня за чудесната форма на Кришна, ме обзема още по-голяма изненада и отново се радвам.

Обяснение: В този стих Санджая си спомня не само съдържанието на разговора, но и чудесната космическа форма на Кришна, която Кришна разкри на Арджуна. Този спомен предизвиква в Санджая още по-голяма изненада и духовна радост, и че това свидетелства за величието и красотата на Божественото проявление на Кришна, което оставя незаличимо впечатление на наблюдателя.

18-78

Където и да се намира Кришна, господарят на всички духовни учители, и където и да се намира Арджуна, великият стрелец с лък, там със сигурност ще има и могъщество, победа, необикновена сила и морал. Това е моето мнение.

Обяснение: В този стих Санджая изразява своята увереност, че навсякъде, където се намират Кришна, господарят на всички духовни учители, и Арджуна, великият стрелец с лък, там със сигурност ще има и могъщество, победа, необикновена сила и морал. Това означава, че Божественото присъствие и вярното следване на духовните принципи гарантират благополучие и справедливост, и че този стих завършва Бхагавад-гита с увереност в победата на Божията сила и справедливост.