16-1

Върховният Бог каза: Безстрашие, пречистване на съществуването, култивиране на духовно знание, благотворителност, самоконтрол, жертвоприношение, изучаване на Ведите, аскетизъм и простота;

Обяснение: В този стих Кришна започва да изброява божествените качества, присъщи на онези, които вървят по пътя на духовното развитие. Тези качества са безстрашие, пречистване на съществуването, култивиране на духовно знание, благотворителност, самоконтрол, жертвоприношение, изучаване на Ведите, аскетизъм и простота. Тези качества помагат на човек да се освободи от ограниченията на материалния свят и да се доближи до Божественото.

16-2

ненасилие, правдивост, свобода от гняв, отречение, спокойствие, въздържане от намиране на грешки, състрадание към всички същества, свобода от алчност, мекота, скромност и непоколебима решителност;

Обяснение: В този стих Кришна продължава да изброява божествените качества. Те са ненасилие, правдивост, свобода от гняв, отказ от материална привързаност, спокойствие, въздържане от хвалене на другите, състрадание към всички живи същества, свобода от алчност, мекота, скромност или способност да изпитваш срам от неправилни действия и непоколебима решителност по духовния път.

16-3

сила, снизхождение, постоянство, чистота, свобода от завист и страст към почести – тези трансцендентални качества, о, потомъко на Бхарата, принадлежат на богоподобни хора, надарени с божествена природа.

Обяснение: В този стих Кришна завършва изброяването на божествените качества. Те са сила, снизхождение, постоянство, чистота, свобода от завист и страст към почести. Тези трансцендентални качества принадлежат на богоподобни същества, надарени с божествена природа.

16-4

гордост, надменност, самозаблуда, гняв, грубост и невежество – тези качества, о, Партха, принадлежат на онези, които са с демонична природа.

Обяснение: В този стих Кришна започва да описва демоничните качества, които са противоположни на божествените. Тези качества са гордост, надменност, самозаблуда, гняв, грубост и невежество. Те са присъщи на онези, чието съзнание е обзето от демонична природа и които са далеч от духовното разбиране.

16-5

Счита се, че божествените качества водят до освобождение, а демоничните – до робство. Не скърби, о, сине на Панду, ти си роден с божествени качества.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че божествените качества водят до освобождение от страданията и връзките на материалния свят, докато демоничните качества водят до по-нататъшно робство на материята. Не скърби, о, сине на Панду, ти си роден с божествени качества, което означава, че имаш потенциал да постигнеш духовно освобождение.

16-6

О, Партха, в този свят има два вида сътворени същества. Едните се наричат божествени, а другите – демонични. Вече ти говорих подробно за божествените качества. Сега чуй Ме да говоря за демоничните.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че в този свят има два вида сътворени същества – божествени и демонични. Той подробно е говорил за божествените качества и сега се готви да опише демоничните качества и тяхното влияние върху човешкия живот.

16-7

Онези, които са демонични, не знаят какво трябва да се прави и какво не трябва. В тях няма нито чистота, нито правилно поведение, нито истина.

Обяснение: В този стих Кришна описва неспособността на демоничните същества да разграничават правилното от неправилното действие. На тях им липсва чистота, правилно поведение и разбиране за истината. Те не знаят как да действат в съответствие с духовните принципи и моралните норми.

16-8

Те казват, че този свят е нереален, без основа и без Бог, който го управлява. Те казват, че е възникнал от похот и че няма друга причина освен желанието.

Обяснение: В този стих Кришна разкрива заблудените възгледи на демоничните същества за устройството и смисъла на света. Те отричат съществуването на Бог, считат, че светът е нереален, без основа и че единствената движеща сила е похотта и сексуалното желание.

16-9

Следвайки подобни възгледи, демоничните, които са загубили себе си и нямат разум, се занимават с ужасни, зли действия, предназначени да унищожат света.

Обяснение: В този стих Кришна описва действията на демоничните същества, които произтичат от техните заблудени възгледи. Те са загубили връзка със своята истинска същност, действат неразумно и се занимават със зли, разрушителни действия, насочени към унищожаване на света, защото нямат разум. Тяхното поведение е в противоречие с хармонията на природата и духовните принципи.

16-10

Приемайки убежище в ненаситно желание и потънали в гордост, самозаблуда и невярна амбиция, демоничните, които винаги са под властта на илюзията, се привързват към преходното и се залавят с нечисти дейности.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява мотивацията зад действията на демоничните същества. Те намират убежище в ненаситно желание, което никога не може да бъде напълно удовлетворено, и са потънали в гордост, самозаблуда и невярна амбиция, което води до илюзии и привързаност към преходни, неистински ценности, както и се заемат с нечисти дейности.

16-11

Те смятат, че задоволяването на сетивата до края на живота е най-висшата нужда на човечеството. Затова тяхното безпокойство е безмерно. Обвързани с хиляди желания и затънали в похот и гняв, те се стремят към пари с незаконни средства, за да задоволят своите сетивни желания.

Обяснение: В този стих Кришна продължава да описва погрешното възприятие за живота на демоничните същества. Те смятат, че задоволяването на сетивата до края на живота е най-висшата нужда на човечеството и затова тяхното безпокойство е безмерно, и, обвързани с хиляди желания и затънали в похот и гняв, те се стремят към пари с незаконни средства, за да задоволят своите сетивни желания.

16-12

Обвързани в мрежи от стотици хиляди желания и изпълнени със страст и гняв, те търсят средства да се сдобият с пари по незаконен начин, за да задоволят своите сетивни желания.

Обяснение: В този стих Кришна продължава да описва действията на демоничните същества и техните последици. Те са напълно оплетени в мрежи от стотици хиляди желания, които ги контролират и водят, и са се превърнали в роби на страстите и гнева.

16-13

Демоничната личност мисли: Толкова много богатство притежавам днес и ще придобия още повече, според моите планове. Толкова е мое сега и то в бъдеще ще расте все повече и повече.

Обяснение: В този стих Кришна разкрива начина на мислене на демоничната личност. Такава личност е обсебена от алчност и постоянно мисли за това колко много богатство притежава в момента и колко още ще придобие в бъдеще според своите планове.

16-14

Той е мой враг и аз го убих, и останалите ми врагове също ще бъдат убити. Аз съм господар и собственик на всички неща. Аз съм наслаждаващият се. Аз съм съвършен, могъщ и щастлив.

Обяснение: В този стих Кришна продължава да разкрива начина на мислене на демоничната личност, който е изпълнен с насилие, егоизъм и илюзии. Такава личност смята другите за свои врагове и се гордее с това, че ги е победила или убила, и погрешно смята себе си за господар и собственик на всички неща, за върховния наслаждаващ се, който е съвършен, могъщ и щастлив.

16-15

Аз съм най-богатият човек, заобиколен от знатни роднини. Няма друг, който да е толкова могъщ и щастлив като мен. Ще извършвам жертвоприношения, ще правя някои благотворителни дарения и по този начин ще се радвам. По този начин подобни личности са заблудени от невежество.

Обяснение: В този стих Кришна продължава да разкрива начина на мислене на демоничната личност, който е основан на суета и самозаблуда. Такава личност се гордее със своето богатство и влиятелни роднини, смятайки се за всемогъща и най-щастлива, и планира да извършва жертвоприношения и да прави благотворителни дарения не от истинско състрадание, а за да се наслаждава на своето привидно благородство и да увеличава репутацията си.

16-16

Така, заблудени от много тревоги и затворени в мрежа от заблуди, те стават прекалено привързани към сетивни удоволствия и попадат в ада.

Обяснение: В този стих Кришна описва последствията, които произтичат от демоничното мислене и действие. Такива личности, бидейки заблудени от много тревоги и затворени в мрежа от заблуди, стават прекалено привързани към сетивни удоволствия и попадат в ада, който символизира духовно падение и страдание.

16-17

Самонадеяни и винаги безсрамни, заблудени от богатство и фалшива чест, те понякога извършват жертвоприношения с гордост, само за показност, без да спазват никакви правила или принципи.

Обяснение: В този стих Кришна описва отношението на демоничните хора към духовните практики. Те са самонадеяни и безсрамни, гордеят се със своето богатство и въображаема чест, и ако извършват жертвоприношения или ритуали, то го правят само за външна показност, без да спазват никакви правила или духовни принципи.

16-18

Заблудени от фалшиво его, сила, гордост, похот и гняв, демоничните презират Бога, който се намира в собствените им тела и в телата на другите, и хулят истинската религия.

Обяснение: В този стих Кришна разкрива отношението на демоничните хора към Бога. Те са заблудени от фалшиво его, сила, гордост, похот и гняв, и презират Бога, който се намира както в собствените им, така и в телата на другите като Върховна Душа. Те хулят истинската религия, отричайки нейните принципи и противопоставяйки се на духовните ценности.

16-19

Тези, които са завистливи и злонамерени, най-низшите от хората, Аз винаги хвърлям в океана на страданието, в различни демонични форми на съществуване.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява каква съдба очаква тези, които са завистливи, злонамерени и действат демонично. Той такива хора, които са най-низшите от всички, постоянно хвърля в океана на страданието, карайки ги да се раждат в различни демонични форми на съществуване, където царят страдание и тъмнина.

16-20

След като отново и отново попадат в демонични форми на съществуване, о, сине на Кунти, такива личности никога не могат да се приближат до Мен. Постепенно те потъват в най-отблъскващия вид съществуване.

Обяснение: В този стих Кришна продължава да обяснява съдбата на демоничните същества. След като отново и отново попадат в демонични форми на съществуване, тези личности не могат да се приближат до Бога и духовно освобождение, и постепенно потъват във все по-ниски и отблъскващи видове съществуване.

16-21

Има три порти към този ад – похот, гняв и алчност. Всеки разумен човек трябва да ги отхвърли, защото те разграждат душата.

Обяснение: В този стих Кришна посочва трите основни препятствия, които водят до духовна деградация и страдание, символично наричайки ги „порти към ада“. Това са похот, гняв и алчност, и всеки разумен човек, който иска да се развива духовно, трябва да се откаже от тези отрицателни качества.

16-22

Човек, който се е спасил от тези три адски порти, о, сине на Кунти, извършва действия, които насърчават себепознанието и по този начин постепенно постига най-висшата цел.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че човек, който е успял да се освободи от влиянието на похотта, гнева и алчността, може да извършва действия, които насърчават себепознанието. Такъв човек постепенно се приближава до най-висшата цел – духовно освобождение и единство с Божественото.

16-23

Но този, който не следва указанията на свещените писания и действа според собствените си прищевки, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито най-висшата цел.

Обяснение: В този стих Кришна предупреждава, че този, който не следва указанията на свещените писания и духовните принципи, а действа само според собствените си прищевки и желания, няма да постигне нито духовно съвършенство, нито истинско щастие, нито най-висшата цел – освобождение. Животът му ще бъде изпълнен със страдание и разочарование, защото ще бъде основан на егоизъм и невежество.

16-24

Затова е необходимо да се разбере какво е дълг и какво не е дълг, ръководейки се от указанията на свещените писания. Знаейки тези правила и принципи, трябва да се действа така, че да може постепенно да се усъвършенства.

Обяснение: В този стих Кришна завършва главата, подчертавайки значението на свещените писания по духовния път. Човек трябва да се ръководи от указанията на свещените писания, за да разбере какво е неговият дълг и какво не е. Знаейки тези правила и принципи и действайки в съответствие с тях, човек може постепенно да се усъвършенства духовно.