4-1

Върховният Бог каза: Аз преподадох тази непроменима наука за духовно служене на бога на Слънцето, богът на Слънцето я преподаде на бащата на човечеството, а Ману я преподаде на царя.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява древността и непроменимостта на учението за духовната дисциплина, като подчертава, че това духовно знание не е ново или променено с течение на времето. То е вечно и винаги е съществувало. Кришна посочва, че самият той първоначално е предал тази непроменима духовна дисциплина на бога на Слънцето, който е управител на Вселената и символ на светлината. Богът на Слънцето предал това знание на човечеството. По-нататък богът на Слънцето го предал на предшественика на човечеството и първия владетел, който е установил реда на живота в човешкото общество. Това учение било предадено на царя, от когото произлиза царската династия. Кришна подчертава, че учението за духовната дисциплина не е нещо ново, а е вечно и непроменимо, предавано от поколение на поколение от божествени източници на човечеството.

4-2

Така това върховно знание беше получено чрез верига от ученическа приемственост и светите царе го научиха. Но с течение на времето ученическата приемственост беше прекъсната и затова това знание, каквото е, изглежда изгубено.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява как учението за духовната дисциплина е било предавано чрез верига от учители и ученици. В миналото това учение е било предавано на царе-светци, които са били едновременно владетели и духовни учители. Тези царе са били отговорни за управлението на обществото в съответствие с духовните принципи. С течение на времето обаче това учение изчезнало, тъй като хората забравили неговата стойност и се отклонили от духовния път. Учението, което преди е било практикувано и разбрано, постепенно изчезнало, тъй като обществото загубило връзката си с духовната дисциплина. Това знание се пазело в тайна и се предавало само на избрани. В този стих Кришна се обръща към Арджуна като Парантапа, което означава унищожител на врагове. Това обръщение символизира силата и смелостта на Арджуна, които са необходими не само във физическата битка, но и в духовната битка срещу вътрешни врагове като невежеството и желанията.

4-3

Аз ти разказвам днес същата древна наука за единството с Върховния, защото ти си Мой почитател и приятел, затова можеш да разбереш трансценденталната тайна на тази наука.

Обяснение: Кришна подчертава, че това учение е от особено значение, тъй като то е не само теоретично знание, но и ключ към духовното разбиране. Неговата тайна се крие в способността да се разбере и практикува духовната дисциплина, която води до просветление. Арджуна се счита за достоен, тъй като е едновременно приятел и верен последовател, което показва неговите духовни способности и преданост към Кришна.

4-4

Арджуна каза: Богът на Слънцето е по-стар от Теб. Как да разбера, че в началото Ти си преподавал тази наука на него?

Обяснение: В този стих Арджуна изразява неразбиране как Кришна е могъл да преподава това древно учение за духовна дисциплина на бога на Слънцето, който е живял в древността. Арджуна се съмнява как е възможно това, тъй като знае, че Кришна е роден по-късно и е негов съвременник.

4-5

Върховният Бог каза: Много, много раждания са имали и Аз, и ти. Аз мога да си спомня всички тях, но ти не можеш, о, победител на враговете!

Обяснение: Кришна е вечната душа, която може свободно да влиза в този свят, когато е необходимо, и помни всички свои минали раждания и действия. Арджуна, като човек, е ограничен в способността си да помни миналото и предишния си живот. Това показва разликата между обикновения човек и Божествения Бог. Победител на враговете е епитет, който показва способността на Арджуна да побеждава враговете на бойното поле, напомняйки за неговия дълг като воин.

4-6

Въпреки че съм нероден и трансценденталното Ми тяло никога не старее и въпреки че съм Господ на всички живи същества, Аз все пак се появявам във всеки век в Моята първоначална трансцендентална форма.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява своята божествена природа и способността си да влиза в този свят, дори когато остава непроменен и нероден. Въпреки че е вечният Бог и душата Му е неразрушима, той избира да влезе в материалния свят, когато е необходимо. Кришна влиза в този свят не от необходимост, а със своята божествена сила, която му позволява да действа тук без никакви материални ограничения.

4-7

Когато и където и да религиозната практика запада и започне да доминира безбожието, о, потомък на Бхарата, по това време Аз слизам сам.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява защо и кога се въплъщава в този свят. Той подчертава, че когато справедливостта, добродетелта са застрашени и несправедливостта, злото се увеличават, той влиза в света, за да възстанови реда и да защити справедливостта. Справедливостта се отнася до космическия и морален ред, който осигурява баланса на обществото, докато несправедливостта е неговата противоположност, която унищожава този ред. Този стих подчертава, че Бог не остава безразличен, когато несправедливостта и безбожието доминират в обществото, но той активно се намесва, за да защити праведните и да унищожи злото.

4-8

За да освободя благочестивите и да унищожа злодеите, както и за да възстановя принципите на правосъдието, Аз се появявам от епоха в епоха.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че се появява в този свят с три основни цели: да защити праведните, да унищожи злите и да възстанови справедливостта. Той подчертава, че това се случва във всяка епоха, когато е необходимо да се възстанови балансът в света. Справедливостта е божественият закон, който поддържа хармонията и реда, и когато този ред е застрашен, Кришна идва, за да възстанови този закон.

4-9

Този, който знае трансценденталната природа на Моето идване и дейност, напускайки това тяло, вече не се връща в този материален свят, но достига Моята вечна обител, о, Арджуна.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че този, който разбере неговото божествено раждане и действия, постига освобождение и вече не е обвързан с цикъла на преражданията. Раждането и действията на Кришна не са подобни на раждането и действията на обикновените хора. Те са божествени и се извършват със специална цел - да защитят праведните и да възстановят справедливостта. Когато човек истински разбере тази божествена реалност, той разбира, че Кришна не е подчинен на материални закони, като раждане и смърт. Такова истинско разбиране води човека към освобождение от цикъла на раждане и смърт. Когато човек напусне своето материално тяло, той вече не се връща в този свят, но достига Кришна, което означава достигане на духовно просветление и вечен живот с Бога.

4-10

Освободени от привързаност, страх и гняв, напълно потопени в Мен и намерили убежище в Мен, много, много, които преди са се пречиствали чрез знание за Мен, по този начин постигнаха трансцендентална любов към Мен.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява как хората, които търсят убежище в него и са се освободили от привързаност, страх и гняв, са способни да постигнат духовно съвършенство и да се слеят с неговата същност. Привързаността към материалните неща, страхът от загуба и гневът, който произтича от неизпълнени желания, са пречки пред духовното израстване. Хората, които са способни да преодолеят тези препятствия, стават свободни от влиянието на материалния свят. Освен това Кришна посочва, че тези, които са пречистени чрез знание и аскетизъм (самодисциплина), са способни да достигнат нивото на неговото божество. Тази комбинация от знание и духовна дисциплина е пътят към духовно пречистване и просветление. Тези, които следват този път, в крайна сметка се сливат със същността на Кришна, постигайки освобождение. Това сливане означава пълно единство с Бог.

4-11

Според това как хората Ми се отдават, Аз ги възнаграждавам. Всеки по всякакъв начин следва Моя път, о, Партха.

Обяснение: В този стих Кришна посочва, че отговаря на желанията и действията на хората според това как се обръщат към него. Ако хората търсят духовно просветление, те го получават; ако търсят материално благополучие, те също го получават. Кришна подчертава, че е универсален и винаги присъстващ и че хора с различни мотивации и подходи могат да го търсят. Както хората искат да се свържат с божественото, по същия начин Кришна отговаря и изпълнява техните желания. Това може да бъде чрез любов, доверие, знание, аскетизъм или дори материални желания - Кришна отговаря на всеки според неговото желание. Освен това Кришна обяснява, че всички хора, съзнателно или несъзнателно, следват неговите пътища. Това означава, че независимо дали човек се стреми към духовно просветление или материално удоволствие, той все още се намира в реда, създаден от божеството, и следва път, който в крайна сметка води до разбиране на божеството. Партха е обръщение към Арджуна, което означава син на Притха (другото име на майката на Арджуна Кунти е Притха). С това обръщение Кришна посочва близка връзка с Арджуна и напомня за неговия благороден произход, както и за ролята му на воин и последовател на Кришна.

4-12

Хората в този свят желаят успехи в плодоносна дейност и затова те се покланят на небесните същества. Разбира се, хората в този свят бързо получават плодовете от желаните от тях дейности.

Обяснение: В този стих Кришна подчертава, че божествените същества осигуряват на хората необходимите за живота ресурси, стига те да бъдат почитани с жертвоприношения и безкористни действия. Кришна обяснява, че хората, които търсят материален успех и плодове от своите действия, обикновено се покланят на различни небесни същества. Тези хора искат бързи резултати в живота си, затова търсят божествена помощ от божества, които управляват различни материални сфери. Това може да означава богатство, късмет или други материални блага, които те се стремят да получат чрез действия (своите действия). Тук обаче Кришна подчертава, че тези бързи успехи и материални плодове, които хората получават, са само временни и идват от светски действия. Тези резултати възникват само в този човешки свят и са свързани с цикъла на действията - те не са свързани с духовно освобождение или истинско съзнание за божественото. Материалната печалба тук е описана като лесно постижима, но не е дългосрочно решение за духовно израстване.

4-13

Съгласно трите качества на материалната природа и свързаните с тях действия, Аз създадох четирите класи на човешкото общество. И макар Аз да съм създателят на тази система, трябва да знаеш, че Аз не правя нищо и съм трансцендентален.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява четирите социални класи, които се определят от естествените качества и действия на хората. Тази система включва брахмани (мъдреци и свещеници), кшатрии (войни и владетели), вайши (търговци и фермери) и шудри (работници и слуги). Тази система е създадена, така че обществото да функционира в хармония и всеки човек да върши работата, която отговаря на неговите качества и умения. Въпреки че Кришна е създателят на тази система, той самият е незаинтересован и вечен, което показва неговата божествена природа. Кришна е над всички материални закони и не участва в процеса на действие, който се отнася до хората.

4-14

Няма такива действия, които да Ми влияят, нито пък Аз се стремя към плодовете на действията. Този, който разбере тази истина за Мен, също не се въвлича в последиците от действията.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява своята божествена природа, в която той извършва действия, но те не го оскверняват и не го обвързват. Той разкрива, че няма желание за плодовете или резултатите от действията, защото действа по непривързан начин. Това показва безлична и вечна природа, която няма привързаност към материалния свят и неговите вериги от действия. Кришна посочва, че всеки, който истински разбере неговата способност да извършва действия без привързаност или желание за резултати, може също да се освободи от влиянието на закона на карма. Човек, който практикува действия с непривързан ум и безкористно намерение, подобно на Кришна, се освобождава от последиците от действията. Този принцип е същността на безкористното действие.

4-15

Всички освободени в древността действаха с това разбиране и по този начин постигнаха освобождение. Затова, както правеха древните, изпълнявай задължението си в това божествено съзнание.

Обяснение: В този стих Кришна призовава Арджуна да изпълнява задълженията си и обяснява, че древните хора, които са искали освобождение, са извършвали своите действия в съответствие с принципите на справедливостта, разбирайки същността на непривързаните действия. Кришна посочва, че извършването на действия, разбирайки тяхното най-дълбоко значение, е съществен път към духовната свобода. Това учение е вечно и е било следвано от древните хора, затова Арджуна също трябва да извършва своите действия в този свят, без да се привързва към техните плодове.

4-16

Дори мъдреците не могат да разграничат какво е действие и какво е бездействие. Сега Аз ще ти обясня какво е действие и, като го узнаеш, ти ще се освободиш от всяко зло.

Обяснение: В този стих Кришна се обръща към понятията за действие и бездействие, което е сложен философски въпрос, дори за мъдреците. Много хора, включително учените, са объркани от това какво всъщност е действие и какво е бездействие и как да се разграничат двете. Това показва, че същността на действието не е толкова лесна за разбиране. Кришна обещава да обясни тази мистерия - как да се разбере действие, което не осквернява и не води до вериги на действие. Той подчертава, че, разбирайки действието и неговото правилно изпълнение, човек може да се освободи от неблагоприятни последици. По този начин това разбиране позволява да се преодолеят веригите на действието и да се постигне духовна свобода.

4-17

Сложностите на действието са много трудни за разбиране. Затова човек трябва добре да знае какво е действие, какво е забранено действие и какво е бездействие.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че същността на действието е сложна и трябва да се разбере по-дълбоко. Човек трябва да разбере трите основни вида действие и техните различия, за да може съзнателно да се движи по духовния път. • Правилно действие, което съответства на справедливостта (законите на справедливостта). • Неправилно действие или действие, което противоречи на справедливостта (закони и морални принципи). • Бездействие или действие, което се извършва без последици от действие, защото се извършва с непривързан ум (без привързаност към резултатите от действието). Истинската природа на действието е трудна за разбиране, защото дори едно и също действие може да създаде различни резултати в зависимост от намерението и състоянието на ума, с което се извършва. Неправилното действие може да създаде страдание и да отдели от Бог, но правилното действие води до духовно израстване.

4-18

Този, който в бездействието вижда действие и в действието вижда бездействие, е най-мъдрият от хората и, макар да извършва най-различни действия, се намира в трансцендентално състояние.

Обяснение: Кришна учи, че човек трябва да вижда действие в бездействие и бездействие в действие. Това означава, че истинският практикуващ духовна дисциплина и мъдър човек разбира, че дори когато физически действа в този свят, умът и съзнанието му са свободни от привързаност към резултатите и последствията от действията. Такъв човек може да работи и да бъде активен, но във вътрешното му състояние няма привързаност към действието или неговите плодове - това е бездействие в действие. Също така има случаи, когато човек не действа физически, но мисли или желае нещо, което предизвиква действие. В този случай дори неговото бездействие може да бъде действие, защото умът му е привързан и е въвлечен в очакване на плодовете от действието. Това означава, че човек може да изпита действие, дори без да извършва физическа работа, ако е привързан към желания или резултати. Мъдрият човек е способен да разбере това дълбоко значение на действието и бездействието - той действа с непривързан ум и затова неговите действия не предизвикват последици от действие.

4-19

За човек, който е придобил напълно знания, се смята този, чието всяко усилие е свободно от желание за удовлетворяване на сетивата. Мъдреците казват, че такъв деец, чиито плодове от действия са изгорени от огъня на пълните знания, се е отказал от плодовете.

Обяснение: В този стих Кришна говори за човек, който е постигнал истинско просветление. За такъв човек всичките му действия са свободни от привързаност и желания за плодовете на действията. Той действа, но неговите действия не се ръководят от силата на желания или егоистични мотиви. Действията на такъв човек са изгорени в огъня на знанията, което означава, че той действа със знания, които идват от съзнанието за божественото и разбиране на истинската реалност. Знанията в този контекст са разбиране за справедливост и непривързани действия, в които няма желание за материални плодове. Когато човек разбере, че всички действия трябва да се извършват безкористно, неговите задължения за действие се унищожават, защото той вече не е свързан с резултатите от действието.

4-20

Отхвърляйки всякаква привързаност към плодовете на своите действия, винаги удовлетворен и независим, той не извършва никакво плодотворно действие, макар че е ангажиран в най-различни дейности.

Обяснение: В този стих Кришна описва просветен човек, който се е освободил от привързаността към плодовете на действието. Такъв човек е постоянно удовлетворен, което означава, че няма нужда да търси удовлетворение във външни обекти или резултати от действия. Той е независим от външни неща, защото удовлетворението му идва от вътрешно духовно разбиране и съюз с божественото. Въпреки че този човек продължава да действа в този свят и изпълнява задълженията си, той всъщност не прави нищо в смисъл на действие. Той извършва действия без привързаност, така че те не формират връзки на действие и не предизвикват бъдещи последици. Това означава, че макар духовната пълнота да е състояние, в което човек вече не зависи от действия, действието все още е необходимо за поддържане на обществото и благосъстоянието на света. Такова действие трябва да се извършва безкористно, без привързаност към резултата.

4-21

Такъв разбиращ човек действа с пълен контрол на ума и разума, отказва се от всякакви чувства на собственик върху своето имущество и действа само толкова, колкото е необходимо за поддържане на собствения си живот. Действайки по този начин, той не се влияе от последствията от грешни действия.

Обяснение: Човек може да бъде свободен от последиците от действието, ако действа с непривързан ум и без желания за плодовете от действието. Човек, който е свободен от желания, контролирал е ума и душата си и се отказва от собственост (материална привързаност), може да извършва своите действия в света, без да се обвързва с тях. действията, които такъв човек извършва, се считат за телесни действия, необходими за ежедневието, но те не предизвикват последици от действието. Това означава, че неговите действия са свободни от грях или опетняване, защото той действа с безкористен ум и неговите действия се извършват само на телесно ниво, без да предизвикват желание или привързаност. Това е важна част от духовната дисциплина и духовната дисциплина — човек трябва да може да извършва действия, но да бъде независим от резултатите от действието и материалните обвързаности.

4-22

Човек, който е удовлетворен от това, което идва естествено, свободен от двойнствености и завист, остава еднакъв както в успеха, така и в неуспеха, и не се свързва със своите действия.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява принципите на непривързан живот. Човек, който живее в съответствие с истината, е удовлетворен от това, което идва естествено. Той не е привързан към материални желания и живее, приемайки това, което му се дава, без желание за повече или недоволство от по-малко. Този човек е свободен от двойнствености (като радост и тъга, добро и зло), които често владеят материалния свят. Такъв човек е и без завист, което означава, че не завижда на другите и не ревнува от техните успехи. Той е балансиран както в успеха, така и в неуспеха — той остава спокоен независимо от външните обстоятелства, защото щастието му идва от вътрешно удовлетворение и духовно разбиране, а не от външни събития. Дори и да извършва действия, такъв човек не се свързва с действие. Това означава, че неговите действия не предизвикват последици от действието, защото той действа непривързано и без желание за плодовете от действието.

4-23

Действията на този човек, който не е подчинен на качествата на материалната природа и е напълно утвърден в трансценденталното знание, се сливат напълно с трансценденталното.

Обяснение: В този стих Кришна описва човек, който се е освободил от привързаността към материалните неща и е свободен както духовно, така и умствено. Съзнанието на такъв човек се основава на знание — той разбира най-висшата цел на живота и действа в съответствие с духовните знания, а не със светските желания. Човек, който извършва своите действия като жертвоприношение или духовна дисциплина, е свободен от последиците от действието. Жертвоприношението тук означава безкористно действие, което е посветено на по-висша цел или Бог. Когато този човек действа по този начин, неговите действия се унищожават — това означава, че действията не оставят последици от действието. Неговите действия не предизвикват обвързаности с действие, защото умът му е свободен от привързаност и той действа с духовни знания. Освободеното съзнание на човека му позволява да извършва действия непривързано — той изпълнява задължения, но без желание за резултати, и по този начин не получава никакви последици от действието. Това учение е вечно и е следвано от древните хора, затова и Арджуна трябва да извършва своите действия като служене на Бог.

4-24

Човек, който е напълно потопен в осъзнаването на Божественото съзнание, непременно ще достигне духовната обител, благодарение на пълния си принос в духовни дейности, в които жертвоприношението е Божествено проявление, а жертвата е духовна.

Обяснение: Този стих описва принципа на пълно единство между жертвоприношението, жертвоприносителя и Божеството. Тук Божественото съзнание се разбира като всеобхватна Божествена реалност, която присъства във всички аспекти на жертвоприношението. Самото жертвоприношение е Божествено съзнание, също така жертвоприношението е Божествено съзнание и се принася в жертва в огъня на Божественото съзнание. Това съзнание за единство, че всичко е Божествено съзнание, се постига, когато жертвоприносителят действа с ум, който е напълно посветен на Божественото съзнание. Това означава, че когато човек действа със съзнанието, че всички негови дела и жертвоприношения са посветени на Божеството (Божествено съзнание), неговите действия се превръщат в част от духовната практика и той стига до осъзнаване на Божественото съзнание. Това е принципът на духовната дисциплина — действията стават безкористни и се извършват с Божествено съзнание. В този стих Кришна подчертава, че ако човек извършва всички свои действия с Божествено съзнание, той достига Абсолютната Истина и се освобождава от обвързаностите на действието.

4-25

Някои практикуващи духовна дисциплина извършват жертви, почитайки Божества, а други извършват жертвоприношения в огъня на Божественото съзнание.

Обяснение: В този стих Кришна описва два различни вида жертвоприношения, които се практикуват от практикуващи духовна дисциплина. Жертвоприношението тук е символ на безкористни действия, които са посветени на Божественото или на духовната практика. • Първият вид — някои практикуващи духовна дисциплина извършват жертвоприношения на Божествени същества или Божества. Тези практикуващи духовна дисциплина предлагат своите действия или жертвоприношения на Божества, търсейки духовно единство чрез това поклонение. • Вторият вид — други практикуващи духовна дисциплина предлагат своите жертвоприношения в огъня на Божественото съзнание. Тези практикуващи духовна дисциплина виждат Божественото съзнание като крайна цел на всички жертвоприношения и предлагат своите действия в полза на Божеството или висшата истина. Този стих обяснява различни практики на духовна дисциплина, в които действията са посветени на по-висша цел. Както жертвоприношението на Божества, така и жертвоприношението на Божественото съзнание са начини, по които практикуващите духовна дисциплина постигат духовно съвършенство, защото всички действия са посветени на Божествения или духовния път. Независимо от вида на жертвоприношението, основното е, че всички действия са посветени на по-висша цел. Такова безкористно действие и жертвоприношение помагат на практикуващите духовна дисциплина да развият духовно съзнание и да постигнат духовно съвършенство.

4-26

Някои, които желаят да постигнат контрол над ума и сетивата, жертват слуха и действието на другите сетива в огъня на вътрешно съзерцание, други жертват звуци и други сетивни обекти в огъня на сетивата.

Обяснение: В този стих Кришна описва различни практики на жертвоприношение, в които практикуващите духовна дисциплина предлагат своя ум и сетива като жертвоприношение за духовната дисциплина. Съществуват два основни вида жертвоприношение: • Първият вид — някои практикуващи духовна дисциплина предлагат своите сетива (например слух, зрение, вкус) в огъня на овладяване. Това означава, че те практикуват самоконтрол и управление на сетивата, за да овладеят своите импулси и да отклонят вниманието от външни обекти. Това е начин да се развие самоконтрол и да се дисциплинира умът. • Вторият вид — други практикуващи духовна дисциплина предлагат сетивни обекти (например звук, мирис, вкус) в огъня на сетивата. Това означава, че те предлагат своите възприятия на духовното пътешествие, без да позволяват на тези сетивни обекти да влияят на ума им. Тези практикуващи духовна дисциплина съзнателно контролират отношението си към сетивните обекти, без да позволяват на тези преживявания да ги отклонят от духовната цел. И двата начина показват значението на самоконтрола и съзнателния живот в духовната практика. Контролът над сетивата и дисциплината на ума помагат на практикуващия духовна дисциплина да постигне духовен баланс и да избегне привързаността към светските удоволствия.

4-27

Тези, които желаят да постигнат самореализация, жертват всички действия на сетивата и жизнените дихания в огъня на овладяване на ума, запален от знание.

Обяснение: В този стих Кришна описва как практикуващите духовна дисциплина практикуват самоовладяване и самоконтрол със светлината на знанието като водач. Има два вида действия, които практикуващите духовна дисциплина предлагат като жертвоприношение: • Действия на сетивата — всички действия, които човек извършва със своите сетива, като слух, зрение, докосване и други, се контролират и предлагат като жертвоприношение, без да се позволява на сетивата да се отклоняват към външни обекти. • Действия на жизнената сила — жизнената сила е дишането и други телесни енергии, които контролират жизнеспособността на човека. Практикуващите духовна дисциплина трябва да се научат също така да контролират и предлагат тези сили като жертвоприношение в огъня на овладяване. Жертвоприношението се извършва в огъня на овладяване и духовна дисциплина, което символизира практиката на духовна дисциплина и самоконтрол. Тази практика е осветена от светлината на знанието, което показва духовното осъзнаване и разбиране за себе си и света. Знанието е това, което помага на практикуващия духовна дисциплина да разбере истинското значение на своите действия и да се освободи от привързаността към сетивни обекти. Целта на това жертвоприношение е да се пречисти умът и да се контролират сетивата, за да се постигне духовен баланс и разбиране за целта на живота. Светлината на знанието е като водач, който помага на практикуващия духовна дисциплина да не се поддава на светските удоволствия и да насочи вниманието към духовния път. Арджуна трябва да извършва своите действия като служене на Бог.

4-28

Други извършват жертвоприношения, отказвайки се от своите имущества, други, извършвайки строги аскези, трети, практикувайки осемстепенната система на Божествената сила, а други, изучавайки Ведите, за да получат трансцендентални знания.

Обяснение: В този стих Кришна описва различни видове жертвоприношения, които се практикуват от практикуващи духовна дисциплина и аскети, всеки избирайки свой собствен път да предложи живота и действията си на Божественото или за духовно развитие. Тези жертвоприношения могат да бъдат материални, физически, духовни или интелектуални, в зависимост от характера и вида на практиката на човека. Жертвоприношенията се извършват със силна решимост и духовна дисциплина. • Жертвоприношение на имот — хората даряват своите материални притежания или богатства, за да помагат на другите или да насърчават духовни цели. Този вид жертвоприношение помага на тези, които зависят от външни неща, да предложат своя принос към духовния път. • Жертвоприношение на аскеза — хората даряват чрез физическа аскеза или дисциплина, ограничавайки своите желания и живеейки строго в съответствие с духовните принципи. Това изисква голяма решимост и сила на волята за контрол на собствените сетива и инстинкти. • Жертвоприношение на духовна дисциплина — някои практикуват духовна дисциплина и съзерцание, за да постигнат духовно единство с божественото. Това е път към разширяване на съзнанието и постигане на вътрешна хармония. • Жертвоприношение със знания и самоизследване — някои даряват своето време и енергия за изучаване на свещените писания, придобиване на знания и споделяне на учения с други. Това изисква интелигентност и вътрешна решимост за пълно осъзнаване и разбиране на духовните учения. Хората, които участват в тези жертвоприношения, са тези, които стриктно изпълняват своите обещания, и те усърдно действат, за да постигнат духовно съвършенство. Кришна обяснява, че има различни начини, по които човек може да предложи живота и действията си, в зависимост от своята способност и решимост.

4-29

Други, които се стремят да овладеят дишането, за да влязат в транс, жертват издишването във вдишването и вдишването в издишването, и накрая, като напълно спрат дишането, остават в транс. Други, ограничавайки храненето, жертват издишването в издишването.

Обяснение: В този стих Кришна говори за дисциплината на контрол на дишането, която е важна част от практиката на духовна дисциплина. Дишането се счита за жизнена сила и нейният контрол е съществен вид духовна дисциплина. • Някои предлагат издишване във вдишване и вдишване в издишване — това показва контрол върху потока на дишането, където практикуващите духовна дисциплина обединяват и балансират вдишването и издишването. Това е символ на дихателна дисциплина, която помага за хармонизиране на тялото и ума. • Други овладяват вдишването и издишването — този стих се отнася до практикуващи духовна дисциплина, където те овладяват вдишването и издишването, концентрирайки се върху контрола на дишането. Това е важен аспект на духовната дисциплина, който помага за контролиране на жизнената енергия и постигане на вътрешен баланс. Контролът на дишането е една от дисциплините на духовната дисциплина, където практикуващите духовна дисциплина овладяват дишането си, което им помага да контролират ума и емоциите. Контролът на дишането е тясно свързан с контрола на ума, тъй като балансирането на вдишванията и издишванията помага на практикуващите духовна дисциплина да запазят вътрешен мир и духовна дисциплина.

4-30

Всички тези, които познават смисъла на жертвоприношението, постигат освобождение от карма и, след като са вкусили от нектара на безсмъртието, плод на жертвоприношението, отиват във вечната Божествена обител.

Обяснение: В този стих Кришна подчертава важността на жертвоприношението и как то помага на човек да се пречисти и да постигне най-висшата духовна цел: • Познавачите на жертвоприношението: онези, които разбират същността и значението на жертвоприношението, се описват като хора, които знаят как действа жертвоприношението в духовния живот. Жертвоприношението тук може да се разбира в по-широк смисъл, като безкористно действие или посвещение на по-висша цел. • Пречистване от греховете чрез жертвоприношение: тези хора чрез своите съзнателни и безкористни действия се пречистват от своите негативни качества, грехове и действия. Жертвоприношението символизира чисто действие, което премахва егоизма и стремежа към материални блага. • Наслаждаване на остатъците от жертвоприношението: онези, които участват в жертвоприношението, се наслаждават на благословията, която е резултат от жертвоприношението. Тази благословия символизира безсмъртие и духовно изпълнение, което идва от безкористни действия. Този, който служи без желание за отплата, изпитва вътрешен мир и духовно съзнание. • Достигане на вечно Божествено съзнание: онези, които участват в такъв благословен процес на жертвоприношение и се наслаждават на плодовете му, в крайна сметка достигат Божествено съзнание – най-висшата реалност, вечно и непроменливо духовно състояние. Божественото съзнание е най-висшата форма на духовно съзнание, която надхвърля материалния свят.

4-31

О, най-добрият от династията Куру, без жертвоприношение никога не е възможно да се живее щастливо в тази планетарна система или в този живот, камо ли в следващия?

Обяснение: За тези, които не жертват или не участват в процеса на жертване, няма място нито в този свят, нито в следващия. Жертвоприношението е не само външен процес, но и духовна дисциплина, която позволява на човек да се пречисти и да се стреми към духовно съвършенство. Жертвоприношението е посвещаване на себе си на Бога. Ако човек не участва в процеса на жертване, той няма достъп нито до материалните ползи в този свят, нито до духовните ползи в следващия живот. В този стих Кришна се обръща към Арджуна като най-добрия от рода Куру, за да подчертае, че жертвоприношението е от съществено значение не само в този живот, но и след смъртта.

4-32

Всички тези различни видове жертвоприношения са потвърдени от Ведите и всички те са възникнали от различни действия. Като ги познаваш такива, ти ще бъдеш освободен.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че различните видове жертвоприношения, които е описал в предишните стихове, са изразени чрез Божественото съзнание и се намират във Ведите – свещените писания, които определят различни видове жертвоприношения и церемонии. Тези жертвоприношения са възникнали от действия, което означава, че жертвоприношенията са част от реакцията на действието, което помага на човек да развие духовно съзнание и да постигне свобода от задълженията на действието. Този стих подчертава, че жертвоприношенията са не само външни ритуали, но и част от действията и задълженията на човека. Те са начин да се хармонизират своите действия с Божественото съзнание и духовните ценности. Разбирайки, че всички жертвоприношения са израз на действие, човек може да се освободи от оковите на действието и да постигне духовна свобода. Когато човек осъзнае, че всички действия са начин да участва в жертвоприношение, той престава да се привързва към материалните неща и се освобождава от действието. Това означава, че безкористните действия (жертвоприношения) позволяват на човек да живее свободно и да постигне духовно освобождение.

4-33

О, покорителю на враговете, жертвоприношението, което се прави със знание, е по-добро от простото даряване на материални притежания. В крайна сметка, о, Партха, действието на всяка жертва се изпълва напълно в трансценденталното знание.

Обяснение: В този стих Кришна посочва превъзходството на духовното знание над материалните жертвоприношения. Въпреки че материалните жертвоприношения (например, имот, пари или притежания) са важни, истинското духовно знание е по-ценно от всякакви материални жертвоприношения. Жертвоприношението на знание е развитието на образование и разбиране за истинската цел на живота и принципите на справедливостта. Кришна отбелязва, че всички действия, дори материалните жертвоприношения, в крайна сметка се изпълват със знание. Това означава, че духовното знание е това, което придава на действията и жертвоприношенията истинския смисъл и насочва човек към освобождение от оковите на действието. Следователно човек трябва да се съсредоточи върху развитието на знание и да извършва жертвоприношения в духовно разбиране, защото те ще помогнат да се разбере същността на действието и реакцията и ще предотвратят привързаността към материалния свят. В този стих Кришна се обръща към Арджуна два пъти с думите Парантапа (покорител) и Партха (син на Кунти). Обръщайки се към него като Парантапа, Кришна посочва способността на Арджуна да победи не само външните врагове, но и вътрешните – невежеството и егоизма. Обръщението Партха му напомня за благородното семейство, в което е роден, и го насърчава да разбере, че трябва да култивира духовно знание, а не само да прави материални жертвоприношения.

4-34

Опознай това, като се приближиш до учителя със смирение, задаваш въпроси и служиш. Мъдрите, които са виждали истината, ще ти дадат знание.

Обяснение: Този стих учи, че истинско знание може да се получи чрез смирение, активно задаване на въпроси и служене на учителя. Кришна подчертава, че за да се постигне духовно разбиране, ученикът трябва да е готов да се учи от мъдър учител, който е видял истината. Знанието не е само теория, но и практически опит, който може да се придобие чрез дисциплина и служене. Мъдрите учители са тези, които помагат на ученика да постигне истинско разбиране и духовно освобождение.

4-35

След като придобиеш истинско знание от осъзнала се душа, никога повече няма да се поддаваш на такива заблуди, защото с това знание ще видиш, че всички живи същества не са нищо друго освен част от Мен – че са в Мен.

Обяснение: В този стих Кришна посочва силата на духовното знание. Когато човек придобие истинско духовно знание, той вече не изпада в заблуди. Заблуди тук означава невежество, свързано с възприемането на себе си като отделен от другите и от Божественото. Духовното знание позволява на човек да разбере, че всички живи същества са взаимосвързани. Това знание разкрива, че всичко, което съществува, се намира както в собствената същност на човека, така и в Бог (Кришна). Това единство между индивида и Божественото е основният извод, който човек прави, като усвоява духовно знание. Когато човек разбере, че всичко е свързано с Божественото, той се освобождава от дуалността на себе си и другите и разбира, че целият живот и всичко съществуващо е част от единното божествено съзнание. Това знание помага да се освободим от заблуди и да видим единството между всички животи и Бог. В този стих Кришна се обръща към Арджуна като Пандава – посочвайки неговата принадлежност към династията Пандава, която символизира сила и справедливост.

4-36

Дори и да си най-тежкият грешник сред всички грешници, ти, използвайки кораба на знанието, ще можеш да се прехвърлиш през всичките си грехове.

Обяснение: В този стих Кришна подчертава, че духовното знание е изключително мощно средство, което е способно да очисти човек от всички грехове, независимо колко тежки са били те. Той посочва, че дори и човек да е най-тежкият грешник сред всички, той може да бъде очистен, ако използва кораба на знанието. Корабът на знанието тук се използва като метафора, която показва способността на духовното знание да помогне на човек да се движи през греховете и несправедливостта. Това знание дава сила да се преодолеят предишните грешки и да се освободят от последиците от действията. Това показва, че духовното знание е не само теоретично, но и практично, като дава възможност на човека да се трансформира и обнови. Човек, който използва силата на знанието, е способен да се очисти и да преодолее греховете си. Кришна насърчава Арджуна да разбере, че независимо от минали грешки, истинското духовно знание ще му помогне да се прехвърли през тези грехове и да се стреми към духовно освобождение.

4-37

Точно както пламтящ огън превръща дървата в пепел, о, Арджуна, така и огънят на знанието изгаря всички реакции на действията до пепел.

Обяснение: Този стих учи, че духовното знание действа като мощен огън, който е способен да изгори всички реакции на действията и да освободи човек от светските задължения. Кришна подчертава, че истинското знание е мощно средство за пречистване, което превръща реакциите на действията в пепел, оставяйки човека свободен от действие и готов за духовно израстване. Знанието не само помага да се разбере истинският смисъл на живота, но и освобождава от минали действия и води до духовно освобождение.

4-38

Наистина, в този свят няма нищо толкова възвишено и чисто като трансценденталното знание. Това знание е плод на всички духовни практики и този, който е достигнал съвършенство в служенето с вяра, след известно време се наслаждава на това знание в себе си.

Обяснение: В този стих Кришна изтъква стойността и светостта на знанието, подчертавайки, че знанието е най-висшият пречистващ фактор. То е по-важно от всичко друго в този свят, защото пречиства ума и душата на човека, помагайки му да разбере истинската си същност и Божественото съзнание. Духовното знание е това, което помага на човек да преодолее невежеството, заблудите и последиците от действията. Това знание води до вътрешна свобода и духовно разбиране. Ето защо знанието се счита за най-висша форма на пречистване в сравнение с всеки друг ритуал или действие. Човек, който се е усъвършенствал в духовната дисциплина, тоест, който е дисциплинирано практикувал духовна дисциплина и самоконтрол, в крайна сметка с времето придобива това духовно знание. Кришна подчертава, че човек намира това знание в себе си – то не идва отвън, а трябва да бъде намерено и осъзнато благодарение на практиката на духовна дисциплина и вътрешно пътуване.

4-39

Вярващ човек, който се е посветил на придобиването на трансцендентално знание и който е овладял сетивата си, е достоен да получи такова знание и, след като го е придобил, той бързо достига най-висшия духовен мир.

Обяснение: В този стих Кришна посочва три важни условия, за да може човек да придобие духовно знание и да постигне най-висшия мир: • Вяра – тя е съществена част от духовния път. Човек трябва да има вяра не само в Божественото, но и в пътя на знанието и учителя, който учи на това знание. Вярата позволява на човек да продължи духовния път, дори когато се появят препятствия или трудности. • Самоотверженост и посвещение – човек трябва да бъде напълно посветен на духовното знание. Това означава, че той трябва да се посвети на практикуване и изследване, за да придобие истинско разбиране и духовно съзнание. • Контрол на сетивата – за да може човек да придобие знание, той трябва да е в състояние да контролира сетивата и емоциите си. Контролът на сетивата позволява на ума да стане стабилен и спокоен, което е необходимо за пълно усвояване на духовното знание. Когато човек с вяра и посвещение практикува духовни учения и контролира сетивата си, той придобива духовно знание. Това знание помага на човек да постигне най-висшия мир, който е състояние, в което човек е свободен от безпокойство, страдание и илюзии. Най-висшият мир е резултат, който идва с духовно разбиране и придобиване на знание.

4-40

Но невежите и невярващите, които се съмняват в откровените писания, не осъзнават Бога, а падат. За съмняващата се душа няма щастие нито в този свят, нито в следващия.

Обяснение: В този стих Кришна описва три важни пречки по пътя на духовното израстване: невежество, липса на вяра и съмнения. Той обяснява, че човек, който не успее да преодолее тези бариери от препятствия, загива както духовно, така и емоционално, защото няма щастие нито в този свят, нито в следващия. • Невежество – човек, който не знае истината или духовното знание, е изгубен и не може да напредва по духовния път. Невежеството е най-големият недостатък, който пречи на разбирането на истинската същност на живота. • Липса на вяра – дори ако човек има знания, липсата на вяра води до неспособност да ги практикува. Вярата е необходима, за да може човек напълно да се посвети на духовния път и да се довери на ръководството на учителя и знанието. • Съмнения – човек, който е пълен със съмнения, не може да постигне вътрешен мир. Съмненията подкопават духовната практика и създават несигурност относно целите на човека. Съмняващият се ум не позволява да се концентрира върху духовното развитие и не позволява на човек да постигне свобода от страдание. Това означава, че дори малка решимост и малък напредък по духовния път носят огромна полза. Този път е безопасен и без загуби, защото дори малко усилие носи духовни плодове. Този стих подчертава, че човек със съмняващ се ум няма щастие нито в този свят, нито в следващия. Кришна обяснява, че вярата, знанието и убеждението са необходими за постигане на вътрешен мир и духовно израстване. Ако тези предпоставки не са изпълнени, човек живее в безпокойство, както в този живот, така и след него.

4-41

Този, който действа с вяра, отказвайки се от плодовете на действието, чиито съмнения са унищожени от трансцендентално знание и който е здраво установен в своята същност, о, завоевателю на богатства, вече не е обвързан с действието.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че човек, който е постигнал самопознание чрез духовна дисциплина и е унищожил съмненията си със знание, вече не е обвързан с действията на действието. Това означава, че такъв човек живее свободно от действието и вече не е обвързан с последствията от действието.

4-42

Затова с меча на знанието, който е в сърцето ти, разсечи съмненията, възникнали от невежество. Въоръжи се с духовна дисциплина, стани и се бори, о, Бхарата!

Обяснение: В този стих Кришна подканва Арджуна да използва знанието като оръжие срещу съмненията, възникнали от невежество и намиращи се в сърцето му. Съмненията и невежеството са най-големите пречки по пътя на духовното разбиране и те трябва да бъдат отстранени, за да може човек напълно да усвои духовното знание.