3-1

Арджуна каза: О, Джанардана, о, Кешава, защо искаш да ме въвлечеш в тази ужасна война, ако смяташ, че разумността е по-добра от действието, насочено към неговите плодове?

Обяснение: В този стих Арджуна изразява своето неразбиране и съмнения относно напътствията на Кришна. Арджуна е чул от Кришна, че мъдростта и съзерцанието се считат за по-висш духовен път от действието, и затова пита защо Кришна му нарежда да участва в ужасна битка, която изглежда противоречи на висшия духовен път. Арджуна се обръща към Кришна като Джанардана (защитник на хората) и Кешава (убиец на демона Кеши, Вишну), молейки за отговор, който би му помогнал да разбере това привидно противоречие. Този стих показва вътрешното съмнение на човека относно това кой е правилният път между действието и мъдростта.

3-2

С твоите двусмислени напътствия ти, изглежда, объркваш разума ми. Затова, моля те, кажи ми ясно кое ще ми е най-полезно.

Обяснение: В този стих Арджуна изразява своето объркване и усещане, че умът му е изгубен. Той отбелязва, че думите на Кришна му се струват противоречиви – от една страна, се подчертава мъдростта и съзерцанието, от друга страна, действието е поставено на преден план. Това противоречие обърква Арджуна, който не може да разбере кой път да избере.

3-3

Върховният Господ каза: О, безгрешни Арджуна, вече обясних, че има два вида хора, които се стремят да осъзнаят себе си. Някои се стремят да направят това чрез емпирични, философски разсъждения, а други – чрез предано служене.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява два духовни пътя, които той преди това е обяснил на хората, за да им помогне да достигнат духовно съвършенство. Той се обръща към Арджуна като безгрешен, подчертавайки чистотата на Арджуна и способността му да следва тези пътища. • Пътят на знанието е предназначен за интелигентните или интелектуалците, които търсят просветление чрез знание и съзерцание. Този път се основава на вътрешно разбиране за себе си и Вселената. • Пътят на действието е предназначен за тези, които практикуват безкористно действие, като напълно се отказват от привързаност към резултатите. Този път е подходящ за тези, които са активни в живота и искат да постигнат духовно съвършенство, действайки безкористно.

3-4

Нито чрез въздържане от работа може да се освободим от повторно действие, нито пък, просто отказвайки се от действие, може да се постигне съвършенство.

Обяснение: Често се смята, че като се откажем от действие или живеем пасивно, можем да избегнем действие, но Кришна посочва, че всъщност съвършенството не се постига само с пасивност или отказване, освен ако не е свързано с вътрешно разбиране и безкористно действие. Съвършенство се постига, когато човек разбере как да действа без привързаност и без желание за плодовете на действието, т.е. чрез действие-духовна дисциплина.

3-5

Всеки е принуден безпомощно да действа според качествата, които е придобил от качествата на материалната природа; затова никой не може да се въздържа от действие, дори за миг.

Обяснение: Характеровите черти на човешката природа (трите материални качества — благост, страст и невежество) го карат постоянно да действа и да бъде активен. По този начин действието е неизбежна част от живота и избягването на действия само по себе си не е решение по духовния път. Вместо това е важно да разберем как да действаме правилно, без да се обвързваме с плодовете на действието.

3-6

Този, който ограничава действащите сетива, но чийто ум се задържа върху сетивни обекти, със сигурност заблуждава себе си и се нарича лицемер.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че истинското самообладание не означава само външно въздържание от действие. Ако човек контролира външните си действия, но умът му продължава да бъде привързан към сетивни обекти (желания, обекти на удоволствие), той заблуждава себе си. Такова отношение се нарича лицемерие, защото външно изглежда сдържан, но вътрешно умът му все още е разтревожен и потопен в светски желания. Този стих учи, че духовен напредък е възможен само ако са овладени както сетивата, така и умът. Само тогава човек може да постигне истинска хармония и вътрешен мир, а не да живее в лицемерие.

3-7

От друга страна, ако честен човек се опитва с ума да контролира действащите сетива и без привързаност започне действие-духовна дисциплина, той е много по-висш.

Обяснение: Този стих учи, че истинският духовен растеж се случва, когато човек е в състояние да овладее сетивата си и да действа безкористно, без привързаност към материалното. Само тогава той може да постигне вътрешен баланс и духовно съвършенство.

3-8

Изпълнявай своя определен дълг, защото действието е по-висше от бездействието. Дори поддържането на собственото ти тяло не би било възможно без действие.

Обяснение: В този стих Кришна насърчава Арджуна да изпълни своя определен дълг и обяснява, че действието е по-висше от бездействието. Въпреки че в духовния живот понякога се набляга на въздържанието от действия, Кришна посочва, че действието е необходимо и важно. Дори поддържането на тялото изисква действие и бездействието не носи полза на човек.

3-9

Работата, извършена като жертва на Върховния, трябва да бъде извършена, иначе работата привързва към този материален свят. Затова, о, сине на Кунти, изпълнявай своите определени задължения за Негово удоволствие и по този начин ти винаги ще останеш свободен от обвързвания.

Обяснение: Понятието за жертва тук се отнася до безкористно действие и дейност, която се извършва за благото на Бога или цялото общество, а не за задоволяване на лични желания. Кришна насърчава Арджуна да действа свободно от привързаност към резултатите и да изпълнява задълженията си, гледайки на тях като на дар, посветен на по-висша цел.

3-10

В началото на сътворението Господ на всички поколения създаде поколения с определени задължения и жертвоприношение към Него и ги благослови, казвайки: Бъдете щастливи с това жертвоприношение, защото неговото изпълнение ще ви даде всичко желано за живот и постигане на освобождение.

Обяснение: В този стих Кришна се позовава на първоначалния акт на сътворение, когато Създателят създаде живите същества заедно с принципа на жертвата. Жертвата тук символизира действие, което се извършва безкористно и е посветено на по-висша цел. Създателят каза, че, извършвайки жертвоприношения (безкористни действия), живите същества ще могат да се размножават и да живеят в благоденствие. Жертвата или безкористното действие хармонизира човешките желания с Божията воля, като по този начин осигурява истинско удовлетворение. Това означава, че, изпълнявайки своите задължения като жертви — безкористно и с Божествено съзнание, хората могат да постигнат целите си и да изпълнят желанията си в хармония с Вселената. Този стих учи, че действието като жертва е важно не само за личното благосъстояние, но и за общия световен ред и хармония. Само когато хората изпълняват своите задължения безкористно, те могат да осигурят благополучие както за себе си, така и за цялото общество.

3-11

Небесните същества, които са умилостивени с жертвоприношение, също ще ви умилостивят и по този начин, със сътрудничество между хората и небесните същества, ще цари всеобщо благоденствие.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява принципа на взаимно сътрудничество и хармония между хората и Божествените същества. Извършвайки жертвоприношения и почитайки божествата (които символизират природните сили и космическите енергии), хората получават Божествени благословии. Така, когато хората почитат Божествата, Божествата ги благославят с благоденствие и успех. Тази система за взаимна подкрепа означава, че хората, извършвайки безкористни жертвоприношения и поддържайки хармония с Божествата, допринасят за световния ред и баланс. Когато хората и Божествата си сътрудничат взаимно, всички получават най-голяма полза.

3-12

В отговор за осигуряване на удобства за живот, небесните същества, умилостивени с извършване на жертвоприношения, ще ви снабдят с всичко необходимо. Но този, който се наслаждава на тези дарове, без да предлага нищо в замяна, със сигурност е крадец.

Обяснение: В този стих Кришна подчертава, че Божествените същества осигуряват на хората необходимите за живота ресурси (удоволствия, средства за препитание), ако те бъдат почитани с жертви. Въпреки това, човек трябва да действа безкористно и да върне част от тези ресурси обратно на Божествата (например, чрез жертви или безкористно действие). Крадец е този, който се радва на светски благословии, но не дава нищо в замяна на обществото или Божествения принцип, като по този начин нарушава закона за естествения баланс. Това означава, че ако човек се радва на светски благословии, но не дава нищо в замяна на обществото или Божествения принцип, той действа егоистично и не живее в съответствие с принципите на хармония.

3-13

Почитателите на Бога се освобождават от всички грехове, като ядат храна, която първо е била предложена. Други, които приготвят храна за лично сетивно удоволствие, наистина ядат само грях.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че хората, които живеят безкористно и действат в съответствие с принципа на жертвата, се освобождават от греховете си. Тези, които участват в жертвоприношението и ядат остатъците от жертвата (което символизира безкористен живот и споделяне с другите), придобиват духовна чистота и свобода от последствията от действията. От друга страна, тези, които живеят само за себе си и приготвят храна или придобиват ресурси само за свое добро, са грешници, защото действат егоистично. В този начин на живот те всъщност ядат само грях, което означава, че действията им насърчават отрицателно поведение и ги обвързват със земните страдания. Този стих учи, че като живее безкористно и споделя с другите, човек може да постигне духовна чистота и вътрешен мир. Тези, които действат егоистично, неизбежно натрупват отрицателни действия, които ги водят до духовни страдания.

3-14

Всички живи същества се поддържат от зърно, което идва от дъжд, който се произвежда от жертвоприношение, а жертвоприношението произлиза от изпълнението на предписаните задължения.

Обяснение: Този стих учи, че взаимната зависимост между действията и природата е важна за поддържане на световния ред. Този ред се основава на природния цикъл, който се поддържа от изпълнението на задълженията и жертвоприношението. Само ако хората живеят в съответствие с духовните принципи и извършват действията си безкористно, се осигурява хармоничен цикъл, който поддържа всички живи същества.

3-15

Предписаните задължения са описани във ведическите писания, а ведическите писания идват директно от Върховния Бог. Затова вездесъщото Божествено присъствие винаги се намира в действията на жертвоприношение.

Обяснение: В този стих Кришна продължава да обяснява принципа на взаимна зависимост между действие, жертва и духовна реалност. Той посочва, че всяко действие (дейност) произлиза от Божественото съзнание - Върховния дух, който прониква цялото съществуване. Самото Божествено съзнание произлиза от безсмъртния и вечен принцип, който е без начало и край. Жертвата тук е подчертана като важен елемент от проявлението на Божественото съзнание. Божественото съзнание, което е всепроникващо, винаги присъства и съществува в жертвата. Това означава, че извършвайки жертва или безкористни действия, човек се хармонизира с Божественото съзнание и поддържа космическия ред.

3-16

Мой скъпи Арджуна, този, който в човешкия живот не следва такъв определен от Ведите цикъл на жертвоприношение, със сигурност живее греховен живот. Живеейки единствено за удовлетворяване на сетивата, такъв човек живее напразно.

Обяснение: В този стих Кришна предупреждава, че човек, който не спазва природните и космическите закони и не участва в безкористни действия или жертва, живее безсмислен и грешен живот. Житейският цикъл включва действия, които поддържат хармония между човека и Вселената, и те трябва да се извършват с безкористен ум и отдаденост.

3-17

Но този, който намира радост в своята същност, чийто човешки живот е насочен към самопознание и който е доволен единствено от себе си, напълно удовлетворен, няма задължение.

Обяснение: В този стих Кришна посочва постигането на висше духовно състояние. Човек, който е доволен от себе си и чиято радост идва от вътрешното състояние, е самодостатъчен и вече не зависи от външни обстоятелства или действия, за да постигне мир или щастие. Такъв човек вече не е нужно да изпълнява предписаните задължения, предназначени за обикновени хора, защото е достигнал духовно съвършенство.

3-18

Самореализиралият се човек не трябва да се стреми към някаква цел, изпълнявайки своите предписани задължения, нито има причина да не върши такава работа. Той също така не е необходимо да зависи от друго живо същество.

Обяснение: Този стих учи, че истинската духовна свобода възниква, когато човек вече не зависи от плодовете на действията и не се привързва нито към действия, нито към други хора, за да постигне своето щастие или мир. Тази свобода води до вътрешна независимост и духовен баланс.

3-19

Затова, без привързаност към плодовете на действието, трябва да се действа от чувство за дълг, защото, действайки без привързаност, човек достига Всевишния.

Обяснение: В този стих Кришна насърчава Арджуна и другите да следват принципа на действие-духовна дисциплина - да изпълняват задълженията си безкористно и без привързаност към резултатите. Това означава, че човек трябва да продължи да действа и да изпълнява задачите си, но не трябва да се привързва към резултатите от действията, нито добри, нито лоши. Човек трябва да действа от чувство за дълг, а не воден от лични желания.

3-20

Такива царе като Джанака достигнаха съвършенство единствено с изпълнението на предписаните задължения. Затова, макар и за да образоваш обикновените хора, ти трябва да извършиш своята работа.

Обяснение: В този стих Кришна дава пример за такива святи владетели като Джанака, които достигнаха съвършенство не чрез пасивност или отказ от действие, а чрез действия, извършени за благото на обществото. Кришна подчертава, че извършването на действия е важно не само за лично духовно израстване, но и за благосъстоянието на света.

3-21

Каквото и да прави един велик човек, същото правят и другите. Какъв стандарт той определя, се спазва от целия свят.

Обяснение: Този стих учи, че хората, които заемат отговорни позиции или са лидери, носят отговорност за обществото, защото техните действия определят как ще действат и другите. Примерът за добри дела насърчава хармония и растеж на обществото, докато лошият пример може да доведе до негативни последици за цялото общество.

3-22

О, Партха, във всичките три планетарни системи няма такава работа, която трябва да извърша. Не ми липсва нищо и нямам нужда да придобивам нищо, но въпреки това действам, изпълнявайки предписаните задължения.

Обяснение: В този стих Кришна посочва, че той, като Върховно същество, няма нито задължения, нито цели в трите свята - небето, земята и подземния свят, които би трябвало да постигне. Въпреки това, той все още извършва действия, за да поддържа световния ред и да даде правилен пример. Това означава, че макар духовното съвършенство да е състояние, в което човек вече не зависи от действия, действието все още е необходимо за подкрепа на обществото и благосъстоянието на света.

3-23

Защото, ако някога не участвам в изпълнението на определените задължения, о, Партха, всички хора със сигурност ще последват Моя пример.

Обяснение: Кришна подчертава, че макар да не е необходимо да извършва действия, той продължава да действа, за да не позволи на обществото да стане мързеливо или безотговорно. Силата на примера е изключително важна, защото другите хора са склонни да следват примера на лидерите. Ако Кришна спре да действа, това може да предизвика хаос в света, защото хората ще последват този пример и ще спрат да изпълняват задълженията си. Този стих учи, че отговорността и действието са от съществено значение, дори когато човек е достигнал духовно съвършенство. Правилното действие и показването на пример са важни за поддържане на обществения ред и насърчаване на общото благосъстояние.

3-24

Ако не се включа в действие, всички тези светове ще загинат. Аз бих създал нежелано общество и по този начин бих нарушил мира на всички същества.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че ако спре да изпълнява задълженията си, това би създало хаос и разпад в целия свят. Всички живи същества биха били унищожени и световният ред би бил застрашен. Кришна подчертава, че непрекъснатостта на действията е от съществено значение за запазване на космическия ред и хармония в света.

3-25

Както необразованите изпълняват своите задължения, привързвайки се към резултатите, така и мъдрият трябва да действа без привързаност, за да води хората по правилния път.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява разликата между невеж и мъдър човек. Невежите хора действат, привързвайки се към действията и техните резултати, защото вярват, че действията са единственият начин да постигнат целите си. От друга страна, мъдрият човек осъзнава, че действието само по себе си е неотделима част от живота, но той извършва действията си без привързаност към резултатите. Мъдрият човек действа, за да запази световния ред и да помага на обществото, а не заради лична изгода.

3-26

За да не се нарушават умовете на необразованите, които са привързани към плодовете на действието, мъдрият не трябва да ги спира от действие. По-скоро, действайки с духовно съзнание, нека той ги ангажира във всички действия.

Обяснение: В този стих Кришна дава съвет на мъдрите хора как трябва да се отнасят към тези, които не са разбрали духовната истина и които са привързани към материалните действия. Мъдрите хора не трябва да объркват или смущават невежите със своите дълбоки духовни знания, защото това може да създаде неяснота и объркване. Вместо това, те трябва да насърчават невежите да изпълняват своите задължения и да дават пример, действайки безкористно и със състрадание, като по този начин вдъхновяват другите да следват духовния път.

3-27

Всички действия се извършват под влиянието на качествата на материалната природа, но този, който е заблуден от егоизъм, мисли: „Аз съм действащият“.

Обяснение: Този стих посочва илюзията на егоизма, която кара човек да се чувства като извършител на действия, докато в действителност всичко се случва под влиянието на материалните сили и законите на Вселената. Духовно развитият човек осъзнава, че е само свидетел и разбира, че материалната природа е истинският извършител на действията.

3-28

Човек, който е знаещ за Абсолютната Истина, о, силноръкия, не се занимава с удовлетворяване на сетивата, знаейки добре разликата между действие за собствено удовлетворение и действие, посветено на дълга.

Обяснение: Човек, който разбира Абсолютната Истина и същността на действието, осъзнава, че действията и последствията произтичат от материалните качества (благост, страст и невежество), затова не възприема себе си като действащ и остава непривързан към светските действия и резултати. Той вижда, че действията се извършват от само себе си, благодарение на материалната природа, а не по негова собствена воля. Махабахо (великоръки) е обръщение към Арджуна, което Кришна използва, за да подчертае силата и героизма на Арджуна.

3-29

Заблудени от качествата на материалната природа, невежите напълно се отдават на материални дейности и се привързват към тях. Въпреки че поради невежество задълженията на тези хора са маловажни, мъдрият, който знае всичко, не трябва да ги безпокои.

Обяснение: Този стих посочва, че мъдрият човек със състрадание и смирение помага на другите, но не се опитва да им налага по-дълбоки знания, ако те все още не са готови за това. Невежите хора живеят в свое собствено възприятие за света, където се привързват към своите действия и техните резултати, и ако им се налагат по-дълбоки учения твърде рано, това може да причини объркване или отрицателни реакции.

3-30

Затова, о, Арджуна, отдавайки всичките си дела на Мен, с пълно разбиране за Мен, без желание за лична изгода, без претенции за собственост, свободен от апатия, сражавай се!

Обяснение: Свободата от егоизъм и привързаност е от съществено значение, за да може човек да действа пълноценно, запазвайки духовно равновесие. Кришна насърчава Арджуна да се бие и да изпълнява своя дълг като воин, но с ум, свободен от вътрешно безпокойство, така че той да може да действа безкористно и напълно спокойно, разбирайки, че действа в рамките на Божествената воля.

3-31

Тези, които изпълняват своите задължения в съответствие с Моите указания и следват това учение с вяра и без завист, се освобождават от оковите на последствията от действието.

Обяснение: В този стих Кришна посочва, че онези хора, които постоянно следват неговото учение с вяра и без скептицизъм или завист, получават освобождение от последствията на действията. Той подчертава, че приемайки учението с вярващ ум, хората могат да се измъкнат от цикъла на действие, който ги свързва със светските действия и техните последствия. Вярата и доверието са от съществено значение за освобождаване от отрицателните последици от действието.

3-32

Но тези, които поради завист не спазват тези Мои указания и редовно не практикуват това учение, се считат за заблудени във всички знания и обречени на страдания и неразумен живот.

Обяснение: Хората, които не изпълняват учението на Кришна или го отхвърлят, се считат за такива, които унищожават своите възможности да постигнат духовна свобода, защото им липсва разбиране за същността на живота. Кришна призовава тези хора да се обърнат към вярата и духовната дисциплина, защото, пренебрегвайки този път, те губят вътрешния мир и истинския смисъл на живота.

3-33

Дори умен човек действа според природата си, защото всяко същество следва природата, която е придобило от три качества. Какво може да даде потисничеството?

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че дори човек да има духовно знание, той все пак действа според естествената си природа. Материалната природа има определени качества, които влияят върху поведението на всички същества. Кришна подчертава, че е безсмислено да се потиска или да се бори срещу тази природа, защото естествените качества винаги ще влияят на човешкото поведение. Вместо да се опитва да потисне напълно своите качества, човек трябва да разбере материалната си природа и да се стреми да използва естествените си качества, за да служи на Бог и да насърчава благосъстоянието на обществото. Според своята природа, това означава, че поведението и действията на човека се влияят от неговите вродени качества и личност, които се формират от структурата на неговия ум и характер, като: темперамент и емоции, избор на кариера, отношение към предизвикателства, духовни стремежи, социални отношения, отговорност към семейството и обществото.

3-34

Взаимодействието на сетивата и техните обекти поражда привързаност и неприязън, но човек не трябва да попада под тяхната власт, защото те са пречки по пътя на духовното израстване.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че човешките сетива винаги са привлечени от определени обекти, причинявайки както привързаност, така и неприязън. Тези реакции са естествени, но Кришна предупреждава, че човек не трябва да позволява на тези емоции да го владеят. Привързаността и неприязънта са две силни сили, които могат да доведат човек до духовен дисбаланс и да попречат на пътя му към освобождение. Тези емоции трябва да бъдат преодолени, за да се постигне вътрешен мир и духовна свобода.

3-35

По-добре е да изпълняваш собственото си задължение, дори и да е несъвършено, отколкото да изпълняваш чуждо задължение отлично. По-добре е да умреш, изпълнявайки своето задължение; чуждото задължение е пълно с опасности.

Обяснение: Този стих учи, че всеки човек трябва да изпълнява своето житейско задължение, което е индивидуалният път, отговорност или мисия на всеки човек, който е в съответствие с неговия характер, способности, таланти, социален статус и житейски обстоятелства. Това е естествен път в живота, който помага на човек да живее в хармония със себе си и със света, като извършва действия, които съответстват на неговата естествена същност и роля в обществото. Дори ако човек допусне грешки в своето задължение или то не е изпълнено идеално, това е по-добре, отколкото да се опитва да изпълни чуждо задължение, което не е свързано със собствения му път в живота.

3-36

Арджуна каза: О, потомък на Вришни, как е подтикнат човек да действа грешно, дори и да не иска, сякаш принуден?

Обяснение: В този стих Арджуна задава въпрос на Кришна, опитвайки се да разбере защо човек, дори и да не иска да върши зло или да греши, все пак често е принуден да извършва неправилни действия. Той пита какво кара човек да извърши грях дори против собствената си воля, сякаш е воден от сила, която е извън неговия контрол. Варшнея е обръщение на Арджуна към Кришна, което означава този, който идва от рода на Вришни. Използвайки това обръщение, Арджуна показва уважение и доверие към Кришна като духовен учител и го пита с чест и смирение.

3-37

Върховният Господ каза: О, Арджуна, това е страстта, която възниква от общуването с качеството на страстта и по-късно се превръща в гняв, и която е всепоглъщащият, грешен враг на света.

Обяснение: Желанието и гневът са големи врагове, защото създават невъздържаност и унищожават мира на ума. Те поглъщат вътрешния баланс на човека и го карат да върши неща, които причиняват грехове. Желанието е това, което предизвиква страст и безпокойство, и когато желанията не са удовлетворени, те се превръщат в гняв, който нарушава вътрешния мир на човека и води до погрешни действия. Тези желания и гневът произтичат от характеристиката на страстта, която е качество на материалната природа, което създава безпокойство, страст и жажда за удовлетворение.

3-38

Както огънят е покрит с дим, както огледалото е покрито с прах, както обвивката на плода покрива ембриона, така живите същества са покрити от различни степени на това желание.

Обяснение: Желанията са основната пречка, която замъглява яснотата на човешкия ум и не му позволява да види истината за себе си и за света. Тези три сравнения показват различни нива на желание, които могат да попречат на духовното израстване на човека. Както огънят в крайна сметка успява да излезе през дима, така и човек може да разтвори своите желания с духовна дисциплина и самоконтрол, за да разкрие истинската си същност, която е безсмъртието на душата и единството с Бог.

3-39

По този начин чистото съзнание на живото същество е покрито от неговия вечен враг – желанието –, което никога не е удовлетворено и гори като огън.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че желанието е вечният враг на човека, който закрива неговото знание и мъдрост. Желанието създава затъмнение и пречи на човек да вижда истината и да живее в съответствие с духовното знание. Кришна сравнява желанието с огън, който винаги гори, но никога не е задоволен – то винаги иска още. В този стих Кришна се обръща към Арджуна като син на Кунти, напомняйки му за неговия благороден произход и воинска сила.

3-40

Сетивата, умът и разумът са местообитанията на това желание. Чрез тях желанието затъмнява истинското знание и заблуждава въплътеното същество.

Обяснение: Сетивата са първото място, където желанието започва да действа, защото човек иска да се наслаждава на света чрез зрение, слух, докосване, вкус и обоняние. Оттук желанието прониква в ума, създавайки емоции и безпокойство. След това то влияе на интелекта, който е силата на човека за вземане на решения, заблуждавайки и отклонявайки го от правилния път. Когато желанието закрива знанието на човека, той забравя истинската си духовна същност и се превръща в роб на материалните желания. Желанието заблуждава човека и му пречи да постигне духовна свобода и вътрешен мир.

3-41

Затова, о, Арджуна, най-добрият от Бхаратите, още от самото начало овладей този голям символ на греха, желанието, като ограничиш сетивата, и уби този унищожител на знанието и самосъзнанието.

Обяснение: В този стих Кришна дава съвет на Арджуна как да преодолее желанието, което унищожава човешкото знание и духовно разбиране. Първата стъпка, която човек може да предприеме, е да контролира сетивата си. Сетивата са тези, чрез които желанията влизат в ума на човека и го поробват, така че, контролирайки сетивата, човек може да ограничи влиянието на желанията. В този стих Кришна се обръща към Арджуна като най-добрия потомък на Бхарата, почитайки го за неговия благороден произход и сила. Това служи като напомняне, че Арджуна има духовна сила и отговорност да преодолее влиянието на желанията.

3-42

Работещите сетива са по-висши от материята, умът е по-висш от сетивата, разумът е още по-висок от ума, а той (душата) е още по-висш от разума.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява вътрешната йерархия на човека. Той посочва, че има няколко нива, които регулират човешкото поведение и възприятие, и тези нива образуват йерархичен ред. Този стих учи за вътрешната структура на човека и че душата е най-висшата човешка същност, която стои над сетивата, ума и интелекта. За да постигне вътрешен мир и духовна свобода, човек трябва да контролира тези по-ниски нива и да достигне съзнание за душата.

3-43

Следователно, знаейки, че душата е трансцендентална спрямо материалните сетива, ума и разума, о, силноръки Арджуна, трябва да успокоиш ума си с духовен, непоколебим разум и да победиш похотта, този непобедим враг.

Обяснение: В този стих Кришна завършва учението си за желанията и как те влияят на човека. Той посочва, че за да преодолее желанията, човек първо трябва да разбере, че душата е по-висша от интелекта и ума. Едва когато човек осъзнае истинската си духовна природа, той може да използва ума, за да се контролира и да преодолее желанието. Тук Кришна се обръща към Арджуна като силноръки, което е похвала за неговата физическа сила и героизъм. В този контекст обаче обръщението посочва духовната сила на Арджуна - той има не само сила да се бори физически, но и вътрешна сила, необходима за побеждаване на желанието, което е най-големият вътрешен враг на човека.