1-1

Дхритаращтра каза: На полето на Курукшетра, полето на справедливостта, желаейки да се бият, Санджая, какво правят моите синове и синовете на Пандава?

Обяснение: Този стих отваря Бхагавад Гита с въпроса на слепия цар Дхритаращтра към неговия съветник Санджая. Дхритаращтра иска да знае какво се случва на полето Курукшетра, където неговите синове (Кауравите) и неговите племенници (Пандавите) са се събрали за битка. Полето Курукшетра е наречено поле на справедливостта, защото е мястото, където в древността са водени много важни битки, които са определяли изхода на справедливостта и несправедливостта.

1-2

Санджая каза: Виждайки разположените за битка войски на Пандавите, цар Дурйодхана се отправи към своя учител и изрече следните думи.

Обяснение: Санджая започва да разказва за събитията на бойното поле на Курукшетра. Дурйодхана, водачът на Кауравите и цар, вижда, че армията на Пандавите е разположена за битка. След това той отива при своя учител Дрона - който е бил военен инструктор както на Кауравите, така и на Пандавите - за да обсъдят ситуацията. Този стих подчертава притесненията и евентуалното безпокойство на Дурйодхана относно това, че вражеската армия е добре подготвена и разположена. Отиването му при учителя показва желанието му да получи съвет или указания преди началото на битката.

1-3

О, учителю, виж великата армия на Пандавите, която толкова умело е подредил твоят надарен ученик, синът на Друпада.

Обяснение: Дурйодхана се обръща към Дрона, напомняйки му, че армията на Пандавите е водена от неговия ученик Дхриштадюмна, синът на Друпада. Това е важен момент, защото Друпада, бащата на Дхриштадюмна, е бил най-големият враг на Дрона. Дурйодхана изтъква този факт, вероятно за да предизвика емоционална реакция у Дрона или да подчертае, че неговият ученик сега се бие срещу него. Това подчертава тактическото мислене на Дурйодхана, неговия опит да изостри ситуацията, както и да подготви Дрона за битка със своя бивш ученик.

1-4

В тази армия има много героични стрелци с лък, които по бойни умения приличат на Бхима и Арджуна; велики воини като Сатяки, Вирата и Друпада.

Обяснение: Дурйодхана продължава да описва най-известните воини в армията на Пандавите. Той изтъква Сатяки, Вирата и Друпада, които всички са смели и изключителни воини, подобно на Бхима и Арджуна. Джуюдхана е Сатяки. Тези воини се считат за изключителни воини, способни да се бият с много противници едновременно. Дурйодхана, вероятно, посочва силата на тези герои, за да покаже на своята армия силната позиция на противника и да ги подготви за предстоящата битка.

1-5

Заедно с тях са такива велики, героични и могъщи воини като Дхрищакета, Чекитана, Кашираджа, Пуруджита, Кунтибходжа и Шайбья.

Обяснение: Дурйодхана продължава да изброява изтъкнатите воини в армията на Пандавите, които всички са известни със своята смелост и героизъм. Дхрищакета е царят на държавата Чеди, Чекитана е друг герой, а Кашираджа, който представлява държавата Каши (съвременният Варанаси), е специално изтъкнат заради своя героизъм. Пуруджит и Кунтибходжа са от рода Кунти, а Шайбья е известен със своята смелост и сила. Тези воини са забележителни сред хората, което показва тяхното превъзходство и способности на бойното поле. Дурйодхана подчертава величието на противниковите воини, за да създаде впечатление за силата на армията на Пандавите.

1-6

Там е могъщият Юдхаманю и храбрият Утамоджа, както и синът на Субхадра и синовете на Драупади. Всички те са изключителни воини на бойни колесници.

Обяснение: Дурйодхана продължава да изброява героите, които са на страната на Пандавите. Юдхаманю и Утамоджа са двама изключителни воини от армията на Пандавите, като и двамата се отличават със своята смелост и героизъм. Абхиманю, който е син на Субхадра и Арджуна, е млад, но талантлив воин. Освен това са споменати синовете на Драупади, които също са изключителни воини. Всички тези воини са определени като изключителни воини на бойни колесници, което показва тяхната способност да се бият с няколко противници едновременно. Дурйодхана посочва силата на армията на Пандавите и изключителните воини, които са готови да се изправят срещу Кауравите.

1-7

Но, о, най-добри от два пъти родените, заради нашите велики воини узнай за тези, които са особено умели да водят моите войски. Ще ги назова пред теб, за да узнаеш.

Обяснение: Дурйодхана сега отклонява вниманието от силите на Пандавите и се обръща към изтъкнатите водачи на своята армия. Той се обръща към Дрона (най-добрият от два пъти родените), който е техен военен учител и командир, и започва да го запознава с главните воини в армията на Кауравите. Според индийските традиции, "два пъти родените" са тези, които принадлежат към първите три касти. Дурйодхана иска да подчертае, че и на тяхна страна има забележителни и силни водачи, които са способни да се изправят срещу силите на Пандавите. Този стих разкрива тактическото мислене на Дурйодхана и усилията му да мотивира своята страна, посочвайки силата и значението на техните лидери.

1-8

На твоя страна са личности като теб самия, Бхишма, Карна, Крипа, Ашватхамана, Викарна и Бхуришрава.

Обяснение: Дурйодхана изброява някои от най-известните водачи на армията на Кауравите, подчертавайки тяхната изключителна сила и умения на бойното поле. Първо се обръща към Дрона, след това споменава Бхишма, който е най-възрастният воин и главнокомандващ на тяхната армия. Карна, полубратът на Пандавите, е известен със своя голям героизъм и лоялност към Дурйодхана, докато Крипа е известен със своята непобедимост. Ашватхама, синът на Дрона, е силен воин, а Викарна е един от братята на Дурйодхана. Бхуришрава е известен със своята смелост и способности в битка. С това изброяване Дурйодхана подчертава, че на негова страна има не по-малко силни и могъщи воини, отколкото в армията на Пандавите, за да мотивира и убеди своя учител и съюзници в тяхната сила.

1-9

Има и много други герои, които са готови да дадат живота си заради мен. Всички те са въоръжени с различни оръжия и добре познават умението за водене на война.

Обяснение: Дурйодхана подчертава, че на негова страна има не само изтъкнатите воини, които той спомена по-рано, но и много други смели воини, които са готови да се бият и да умрат за него. Тези воини са въоръжени с различни оръжия и са особено опитни във военното изкуство. Тук Дурйодхана се опитва да увери, че неговата армия е не само пълна със славни и изтъкнати водачи, но и с много лоялни и умели воини, които са готови да пожертват живота си за неговата победа. Той подчертава силата, дисциплината и готовността на армията за битка.

1-10

Нашата сила е неизмерима и ние сме напълно защитени от дядо Бхишма, докато силата на Пандавите, старателно пазена от Бхима, е ограничена.

Обяснение: Дурйодхана тук сравнява своята и армията на Пандавите, изразявайки увереност в превъзходството на Кауравите. Той твърди, че тяхната армия, защитена от най-възрастния и опитен воин Бхишма, е неизмеримо силна. За разлика от това, армията на Пандавите, защитена от Бхима, е описана като ограничена или по-малка по сила. С това изказване Дурйодхана се опитва да вдъхнови своите воини, подчертавайки, че силата и защитата на тяхната армия е много по-голяма, благодарение на ръководството на Бхишма, което е важно не само от военна, но и от морална гледна точка, тъй като той е уважаван и почитан герой. Това разкрива доверието на Дурйодхана в Бхишма като най-силния фактор за успеха на армията на Кауравите.

1-11

Сега всички вие трябва да подкрепите дядо Бхишма, заемайки определените си места в армейските редици.

Обяснение: Дурьодхана призовава своите воини твърдо да заемат бойните си позиции и в същото време изразява специална загриженост за защитата на Бхишма, защото той е основната сила на армията на Кауравите. Дурьодхана разбира, че Бхишма е от критично значение за тяхната армия и затова подтиква воините да положат всички усилия, за да го защитят. Той посочва, че всички единици на армията на Кауравите трябва да действат като едно цяло, осигурявайки безопасността на Бхишма, защото той е ключов елемент от тяхната стратегия. Този стих подчертава значението на Бхишма и желанието на Дурьодхана да го защити на всяка цена.

1-12

Тогава Бхишма, героичният старейшина от династията Куру, изсвири силно със своята раковина, създавайки звук, подобен на рев на лъв, доставяйки радост на Дурьодхана.

Обяснение: Бхишма, дядото на Кауравите и най-великият воин, иска да вдъхнови и насърчи Дурьодхана, който преди това изрази безпокойство за предстоящата битка. Бхишма, който е много опитен и силен воин, символично показва своята смелост и мощ, като изсвирва силно с раковина. Това изразява готовност за битка и показва, че той е напълно готов за бой. Действието на Бхишма се сравнява с рев на лъв, който символизира сила и авторитет, и целта му е да създаде морална подкрепа и увереност за Дурьодхана и неговата армия.

1-13

Тогава изведнъж започнаха да звучат раковини, барабани, ръчни барабани, звънци и рогове и се вдигна огромен шум.

Обяснение: Този стих описва звука, който се чува в началото на битката. След като Бхишма свири с раковина, и останалите воини от армията на Кауравите се присъединиха, изпълнявайки различни бойни инструменти, като раковини, барабани, ръчни барабани и рогове. Тази каскада от звуци символизира готовността на армията да започне битка. Шумът беше огромен и силен, свидетелствайки за силата на Кауравите и тяхното намерение да започнат битка с голяма енергия и увереност. Тази хаотична и силна смесица от звуци увеличи напрежението и разпали воините за битка.

1-14

От друга страна, както Бог Кришна, така и Арджуна, които се намираха във великолепна колесница, теглена от бели коне, свириха своите трансцендентални раковини.

Обяснение: В този стих се описва моментът на готовност на Кришна и Арджуна за началото на битката. Те стоят в своите могъщи бойни колесници, теглени от бели коне, които символизират чистота и благородство. Кришна и Арджуна и двамата свирят със своите божествени раковини. Свиренето с раковини традиционно символизира началото на битка и божествена подкрепа, в този случай то показва тяхната увереност и божествена защита. Този момент бележи наближаването на началото на битката с огромна сила и увереност от страна на Пандавите.

1-15

Бог Кришна изсвири със своята раковина, Арджуна изсвири със своята, а Бхима, изпълнителят на велики задачи, изсвири със своята ужасяваща раковина.

Обяснение: В този стих Кришна свири със своята раковина, Арджуна свири със своята раковина, а Бхима, изпълнителят на велики задачи, свири със своята ужасяваща раковина. На всяка раковина е дадено специално име, което показва божествената защита на нейния собственик и готовността за битка. Този стих подчертава превъзходството и значението на всеки герой в предстоящата битка, отразявайки тяхната божествена защита и готовност за битка.

1-16

Цар Юдхиштхира, синът на Кунти, изсвири със своята раковина, Накула и Сахадева изсвириха със своите.

Обяснение: Юдхиштхира, който е наречен син на Кунти, е най-големият брат на Пандавите и е описан като справедлив цар. Той изсвири със своята раковина, символизирайки по този начин неговата честност и справедливост, които носят победа. Накула и Сахадева са близнаци, най-малките братя на Пандавите, и те свирят със своите раковини. Символиката на тези имена показва тяхното превъзходство и лоялност към битката заедно с останалите братя Пандави.

1-17

Великият стрелец с лък, царят на Каши, могъщият Шикханди, Дхриштаджумна, Вирата и непобедимият Сатяки.

Обяснение: В този стих са изброени няколко изключителни воини, които са на страната на Пандавите. Царят на Каши е известен като отличен стрелец, указвайки неговото умение в битка с лък и стрели. Шикханди, който е описан като могъщ воин, е важен герой в битката срещу Бхишма, защото има специална съдба да се бие срещу Бхишма. Дхриштаджумна, който е върховен главнокомандващ на армията на Пандавите, е създаден с божествена задача да убие Дрона. Вирата е герой, който помогна на Пандавите, когато те се криеха в неговото царство. Сатяки, който е описан като непобедим, е един от най-верните съюзници на Пандавите и отличен воин.

1-18

Друпада, синовете на Драупади и силният син на Субхадра, о, владетелю, всички като един изсвириха своите раковини.

Обяснение: В този стих продължава изброяването на важните воини от армията на Пандавите. Друпада е бащата на Драупади и отличен съюзник на страната на Пандавите, който е значим воин в битката. Синовете на Драупади, които всички се бият на страната на баща си и майка си, са важни съюзници на Пандавите. Синът на Субхадра, Абхиману, е описан като силен, което символизира неговата сила и смелост. Той е млад, но много способен воин с големи умения. Всеки от тези герои свири със своите раковини, символизирайки тяхната готовност за битка и единство в битката.

1-19

Звуците от различните раковини станаха прекалено силни. Оттеквайки се както в небето, така и на земята, те разтърсиха сърцата на синовете на Дхритараштра.

Обяснение: В този стих се описва как звукът от раковините, изсвирени от армията на Пандавите, предизвика огромен шум, който разтърси синовете на Дхритараштра – Кауравите. Шумът не само се чуваше на бойното поле, но и изпълни небето и земята, указвайки неговата невъобразима сила и влияние. Този шум дълбоко разтърси и нарани сърцата на Кауравите, свидетелствайки за мощта и моралната сила на армията на Пандавите, която заплашваше с бъдеща победа. Това показва, че страната на Пандавите беше пълна с увереност и решителност, докато Кауравите започнаха да чувстват безпокойство и страх, което разкрива вътрешните им съмнения преди предстоящата битка.

1-20

В този момент, о, владетелю, Арджуна, който се намираше в бойните колесници, на които се развяваше знаме със знака на Хануман, вдигна своя лък и се приготви да изстреля стрели. Гледайки синовете на Дхритараштра, които бяха застанали в бойни редици, о, владетелю, Арджуна каза на Кришна следните думи.

Обяснение: Арджуна е наричан Пандава – син на Панду, и неговото знаме е украсено със символа на маймуна, което препраща към Хануман, божествената маймуна и последовател на Рама. Символът на маймуна на знамето е значим, защото Хануман символизира сила, смелост и издръжливост, от които Арджуна ще се нуждае в тази битка. Виждайки, че синовете на Дхритараштра (Кауравите) са се строили и са се подготвили за битка, Арджуна реагира, като вдига своя лък, показвайки по този начин готовност да започне битка. Това свидетелства за предстоящото напрежение на битката, в което Арджуна се готви да поведе армията на Пандавите срещу Кауравите.

1-21

Арджуна каза: О, непогрешими, моля те, постави бойната ми колесница между двете армии.

Обяснение: В този стих Арджуна се обръща към Кришна с титлата Ачута, което означава този, който никога не пада или е непобедим. Тази титла символизира божествената непогрешимост и постоянство на Кришна. Кришна служи като водач на колесницата на Арджуна в тази битка и Арджуна го моли да постави колесницата по средата на двете армии, за да има по-добър преглед на бойното поле.

1-22

За да мога да погледна онези, които са дошли тук, желаещи да се бият, и с които трябва да кръстосам оръжие в това голямо изпитание на битката.

Обяснение: Арджуна обяснява защо моли Кришна да постави колесницата по средата на двете армии. Арджуна иска да погледне онези, които стоят готови за битка, и да види противниците си. За него е важно да прегледа бойното поле, за да оцени ситуацията и да разбере с кого ще трябва да се бие.

1-23

Позволи ми да видя онези, които са дошли тук да се бият, желаещи да зарадват злонамерения син на Дхритараштра.

Обяснение: Арджуна изразява желание да види не само противниците, но и онези, които са се присъединили към армията на Кауравите, за да подкрепят сина на Дхритараштра Дурьодхана, който е описан като злонамерен или с лоши намерения. Арджуна посочва, че тези, които подкрепят Дурьодхана, действат с лоши намерения, което разкрива неговата морална позиция и неприязън към този конфликт.

1-24

Санджая каза: О, потомъко на Бхарата, така обърнат, Кришна постави великолепната колесница по средата на двете армии.

Обяснение: В този стих Санджая продължава да разказва на Дхритараштра за събитията на бойното поле. Кришна изпълнява молбата на Арджуна и поставя колесницата по средата на двете армии, позволявайки на Арджуна да има по-добър изглед към бойното поле и двете армии.

1-25

Пред Бхишма, Дрона и всички останали владетели на света Богът каза: Партха, погледни всички събрани тук Куру.

Обяснение: В този стих Кришна поставя колесницата точно срещу изтъкнатите воини на Кауравите, включително Бхишма и Дрона - двама важни учители на Арджуна и стари семейни приятели. Кришна се обръща към Арджуна с името Партха, което означава син на Кунти, отнасяйки се до рода на майка му.

1-26

Там, между армиите на двете страни, Арджуна можеше да види своите бащи, дядовци, учители, чичовци, братя, синове, внуци, приятели, както и своите тъстове и благодетели.

Обяснение: В този стих Арджуна, наречен Партха, гледайки армията на Кауравите, вижда своите роднини и близки - бащи, дядовци, учители, чичовци, братя, синове, внуци и приятели. Тази сцена подчертава неговата емоционална дилема, тъй като той ще трябва да се изправи не само срещу враговете, но и срещу своите близки, с които е споделял живота си.

1-27

Когато синът на Кунти Арджуна видя всички тези различни приятели и роднини, той беше обзет от дълбоко състрадание и каза:

Обяснение: В този стих Арджуна, наречен син на Кунти, гледайки хората в двете армии, вижда не само своите най-близки роднини, но и тъстове и приятели. Така той разкрива, че бойното поле е изпълнено с хора, които са му скъпи, и той ще трябва да се изправи не само срещу чужди врагове, но и срещу членове на семейството и приятели.

1-28

Арджуна каза: Мой скъпи Кришна, виждайки своите приятели и роднини, които са толкова войнствено настроени пред мен, чувствам, че краката ми треперят и устата ми пресъхва.

Обяснение: В този стих Арджуна е обзет от чувства на милост и състрадание, когато вижда своите роднини и приятели, готови да се бият помежду си. Той започва да тъжи и да се съмнява дали битката е правилният път, защото ще трябва да се изправи срещу своите близки.

1-29

Цялото ми тяло трепери, косата ми се изправя, лъкът ми Гандива се изплъзва от ръцете ми и кожата ми гори.

Обяснение: В този стих Арджуна описва своите физически и емоционални реакции към видяното на бойното поле. Тялото му започва да губи сила и той изпитва физическа слабост и треперене. Арджуна започва да чувства не само емоционален, но и физически дискомфорт, тялото му започва да трепери, косата му се изправя, което показва признаци на дълбока тревога.

1-30

Вече не мога да остана тук. Забравям себе си и умът ми става неспокоен. Виждам само причините за злото, о, Кришна, убиецо на демони.

Обяснение: В този стих Арджуна описва нарастващото си емоционално и физическо изтощение. Арджуна също чувства как кожата му пари и му става все по-трудно да стои, което показва неговия психологически и емоционален срив.

1-31

Не виждам никаква полза от убиването на мои роднини в тази битка, нито пък аз, мой скъпи Кришна, желая каквато и да е последваща победа, царство или щастие.

Обяснение: В този стих Арджуна признава, че вижда лоши знамения за предстоящата битка и по този начин започва да се съмнява в смисъла на участието си в тази битка. Той ясно изразява, че не вижда никаква полза или благополучие, което би могло да произлезе от това, че убива своите роднини в битка. Моралната дилема на Арджуна нараства и той чувства, че независимо дали спечели или загуби, загубите ще бъдат твърде големи, за да бъдат оправдани. Този стих показва, че Арджуна не само се съмнява във физическата битка, но и започва да се съмнява в духовното и морално значение на самата битка, което му създава голямо вътрешно противоречие.

1-32

О, Говинда, каква полза ще ни донесе царство, щастие или дори самият живот, ако всички, заради които го желаем, сега са се изправили на това бойно поле?

Обяснение: В този стих Арджуна се обръща към Кришна като Говинда, което означава пазител на кравите или този, който доставя удоволствие на сетивата, изтъквайки способността на Кришна да осигурява както материално, така и духовно благополучие. Арджуна задава реторичен въпрос за смисъла на управлението и удоволствията, когато неговите роднини и приятели – хората, заради които той жадува това царство и щастието, което то носи – се намират пред него на бойното поле.

1-33

О, Мадхусудана, когато учители, бащи, синове, дядовци, братя на майката, тъстове, внуци, шуреи и всички останали роднини са готови да отдадат живота и имуществото си и стоят пред мен, защо да искам да ги убивам, дори ако иначе те могат да ме убият?

Обяснение: В този стих Арджуна продължава да изразява дълбоките си съмнения и вътрешен конфликт. Той посочва, че същите хора, заради които той и Пандавите се борят за управление, удоволствия и щастие, сега стоят в битка, готови да отдадат живота и имуществото си. Това още повече изостря неговата дилема, тъй като той разбира, че победата в битка, която първоначално желаеше за благото на своите близки, сега може да доведе до тяхната смърт и загуби.

1-34

О, пазителю на всички същества, не съм готов да се бия с тях дори в замяна на всичките три свята, камо ли заради тази земя. Какво удовлетворение ще получим, убивайки синовете на Дхритаращра?

Обяснение: В този стих Арджуна изразява крайното си нежелание да се бие, казвайки, че дори ако му бъде предложена власт над всичките три свята (небеса, земя и подземни царства), той не би бил готов да се бие и да убива своите роднини. Той подчертава, че подобна битка няма да донесе никакво удовлетворение, тъй като ще изисква твърде висока морална цена. Арджуна е напълно загубил мотивация да воюва и вече не вижда смисъл в битка, която би изисквала от него да убие своите близки.

1-35

Грях ще ни обхване, ако убием такива нападатели. Затова не е правилно да убиваме синовете на Дхритаращра и нашите приятели. Какво ще спечелим, о, Кришна, съпруже на богинята на щастието, и как можем да бъдем щастливи, убивайки своите роднини?

Обяснение: В този стих Арджуна се обръща към Кришна като Джанардана, което означава защитник на хората или този, който унищожава злите. Арджуна изразява дълбока морална дилема, заявявайки, че не изпитва радост от мисълта да убие синовете на Дхритаращра (Кауравите), тъй като, според него, убивайки ги, те ще прекрачат моралните граници и ще бъдат опетнени от грях.

1-36

О, Джанардана, макар че тези мъже, чиито сърца са обзети от алчност, не виждат никаква вина в унищожаването на собствения си род или във враждата с приятели.

Обяснение: В този стих Арджуна продължава да изразява своите морални съмнения, обръщайки се към Кришна с титлата Мадхава, което показва връзката му с щастието и божественото благополучие. Арджуна признава, че убиването на неговите близки, което в този случай са синовете на Дхритаращра и неговите роднини, би било морално неприемливо.

1-37

Защо ние, които виждаме престъпление в унищожаването на рода, не трябва да се въздържаме от това греховно дело?

Обяснение: В този стих Арджуна продължава да изразява своите морални съмнения и размисли относно действията на синовете на Дхритаращра. Той посочва, че умовете на Кауравите са замъглени от алчност, което ги прави слепи за греха, произтичащ от унищожаването на рода и предателството на приятели.

1-38

Унищожавайки рода, загиват вечните родови традиции и останалите от рода изпадат в неморалност.

Обяснение: В този стих Арджуна продължава да изразява своите морални съмнения, обръщайки се към Кришна с титлата Джанардана, което означава този, който унищожава злодеите. Арджуна посочва, че той и братята Пандави имат ясна представа за последствията, които ще бъдат причинени от унищожаването на рода, и не разбира защо не могат да се въздържат от този грях.

1-39

Когато неморалността надделее в рода, о, Кришна, жените от рода се покваряват, а от падението на жените, о, потомко на Вришни, се появяват нежелани потомци.

Обяснение: В този стих Арджуна излага последствията, които произтичат от унищожаването на рода заради войната. Той посочва, че родовите задължения и моралният ред се унищожават заедно със самия род. Задължението и моралът, които са поддържаща система на рода, защитават както етичните му задължения, така и обществения ред. Когато това се загуби, хаос, безнравственост и зло – обхващат целия род.

1-40

Когато неморалността надделее в рода, о, Кришна, жените от рода се покваряват, а от падението на жените, о, Варшнея, се появяват нежелани потомци.

Обяснение: Арджуна продължава да излага последиците от несправедливостта. Той посочва, че ако несправедливостта надделее, се покваряват жените от рода, които поддържат семейните ценности и моралния ред. Това води до срив на социалния ред и появата на нежелани потомци.

1-41

Увеличаването на броя на нежеланите потомци със сигурност ще доведе до ада както рода, така и онези, които унищожават семейните традиции. Предците на тези паднали родове страдат, защото вече не им се поднасят обречени за жертвоприношение вода и ритуални дарове.

Обяснение: В този стих Арджуна описва по-нататъшната верига от социални и духовни последици, произтичащи от унищожаването на рода и разпространението на несправедливостта. Смесеният ред, произтичащ от социалния хаос и загубата на морал, води не само до страдание на живите хора, но и до страдание на духовете на предците. Членовете на рода са обречени на ада, тъй като ритуалните дарове на предците, като храна или ритуални дарове за мъртвите и вода, които са от съществено значение за спокойствието на душата след смъртта, вече не се извършват, тъй като родът се разпада. Унищожителите на рода и самият род падат в ада, защото тези ритуали, които са необходими за духовния ред и благосъстояние, не се изпълняват.

1-42

Чрез злите дела, извършени от онези, които рушат родовите традиции и по този начин създават появата на нежелани потомци, се унищожават всички видове дейности за развитие на общността и семейно благополучие.

Обяснение: В този стих Арджуна продължава да излага последиците, причинени от унищожаването на рода и създаването на смесен ред. Той посочва, че поради тези грехове и нарушения се рушат както родовите задължения, така и обществените норми, които са от съществено значение за стабилността на обществото и вечния ред.

1-43

О, Кришна, защитнико на хората, чух от приемствеността на учителите, че онези, чиито семейни традиции са разрушени, винаги пребивават в ада.

Обяснение: В този стих Арджуна продължава да изразява загрижеността си относно унищожаването на родовия дълг. Той се обръща към Кришна като защитник на хората и отбелязва, че когато родовите задължения са унищожени, хората са обречени на неограничен живот в ада. Тази мисъл се основава на ученията на предците, които Арджуна и други хора са чували.

1-44

О, колко е странно, че се готвим да извършим толкова големи грехове. Поради желанието да се наслаждаваме на царско щастие, сме готови да убием близките си.

Обяснение: В този стих Арджуна изразява дълбоко съжаление и ужас от греха, който той и неговите съюзници биха могли да извършат, участвайки във войната. Той подчертава, че алчността за царство и материални удоволствия е основната причина, поради която са готови да убият най-близките си, което му се струва морално неприемливо.

1-45

По-добре би било за мен, ако синовете на Дхритараштра с оръжия в ръце ме убият на бойното поле, без да се съпротивлявам и невъоръжен.

Обяснение: В този стих Арджуна изразява желание да не се съпротивлява и да е без оръжие, смятайки, че ако бъде убит на бойното поле, това би било по-добро решение, отколкото активно да участва в битка срещу роднините си и по този начин да поеме отговорност за смъртта им. Той смята, че подобна смърт би била по-малко тежка от морална гледна точка, отколкото убиването на роднини и поемането на греха, който би произтекъл от участието във войната.

1-46

Санджая каза: Като каза това на бойното поле, Арджуна остави настрана лъка и стрелите си и седна в бойната колесница, умът му беше завладян от тъга.

Обяснение: Този стих отбелязва емоционалния срив на Арджуна на бойното поле. След дълбоките си изказвания за безсмислието на войната и моралните съмнения, той оставя лъка и стрелите си, което символизира отказа му от битка. Арджуна физически седи на задната част на бойната колесница, като по този начин изразява желанието си да се дистанцира от битката, тъй като умът му е обзет от тъга и печал.