14-1

Върховният Бог каза: Аз отново ще ти открия тази висша мъдрост, най-доброто от всички знания, което са усвоили всички мъдреци, достигайки най-висше съвършенство.

Обяснение: В този стих Кришна заявява, че Той отново ще разкрие на Арджуна висшата мъдрост, която е най-добрата част от всички знания. Тази мъдрост е позволила на всички мъдреци да достигнат най-висше съвършенство, т.е., освобождение и единство с Божественото. В този стих Кришна започва да изброява божествените качества, които притежават тези, които вървят по пътя на духовното развитие, и тези качества помагат на човека да се освободи от ограниченията на материалния свят и да се приближи до Божественото.

14-2

Като се придържате здраво към това знание, може да се достигне до трансцендентална природа, подобна на Моята. Този, който го е достигнал, повече не се ражда по време на сътворението и не е разтревожен в момента на унищожението.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че, като се придържа здраво към тези висши знания, човек може да достигне трансцендентална природа, която е подобна на Неговата собствена божествена природа. Този, който го е достигнал, се освобождава от цикъла на раждане и смърт – той повече не се ражда по време на сътворението и не е разтревожен в момента на унищожението, защото е достигнал вечно, духовно съществуване.

14-3

Цялата материя, наречена Върховна, е източник на раждане, и Аз оплождам тази Върховна, о, потомко на Бхарата, правейки възможно раждането на всички същества.

Обяснение: В този стих Кришна разкрива, че цялата материя е източник на раждане, и Той е този, който опложда тази материя, правейки възможно раждането на всички живи същества. Този стих символично изобразява взаимодействието на Божественото и материята, създавайки живот. В този стих Кришна завършва изброяването на божествените качества, и тези качества притежават божествени същества, които са надарени с божествена природа и са на прав път на духовно развитие.

14-4

Трябва да се разбере, о, сине на Кунти, че всички същества могат да се родят в тази материална природа и че Аз съм даряващият семето баща.

Обяснение: В този стих Кришна продължава да обяснява, че всички живи същества, независимо от техния вид, могат да се родят в тази материална природа. Той отново подчертава, че е баща на всички същества, даряващият семето, който опложда материята и прави възможно зараждането на живота. В този стих Кришна започва да описва демоничните качества, които са противоположни на божествените, и тези качества притежават тези, чието съзнание е обзето от демонична природа и които са далеч от духовното разбиране.

14-5

Материята се състои от три качества – благост, страст и невежество. Когато вечното живо същество влезе в контакт с материята, о, силноръки Арджуна, тези качества го ограничават.

Обяснение: В този стих Кришна въвежда понятието за трите качества на материалната природа (благост, страст и невежество). Той обяснява, че, влизайки в контакт с материята, вечното живо същество (душата) е ограничено от тези качества, които определят нейния опит и действия в материалния свят. В този стих Кришна обяснява, че божествените качества водят до освобождаване от страданията и обвързаностите на материалния свят, докато демоничните качества водят до по-нататъшно робство на материята, и Арджуна не трябва да се натъжава, защото е роден с божествени качества, което означава, че има потенциал да постигне духовно освобождение.

14-6

О, безгрешни, качеството на благостта, което е по-чисто от другите качества, просветлява и освобождава от греховни последици. Тези, които се намират под влиянието на това качество, стават свързани със съзнание за щастие и знание.

Обяснение: В този стих Кришна започва да обяснява всяко от трите качества поотделно. Качеството на благостта е най-чистото от всички, то просветлява човешкия ум и освобождава от последиците на греха. Обаче то привързва човека със съзнание за щастие и знание, създавайки своеобразен духовен комфорт, който може да се превърне в пречка за пълно освобождение. В този стих Кришна обяснява, че в този свят има два вида създания – божествени и демонични, и Той е разказал подробно за божествените качества и сега се готви да опише демоничните качества и тяхното влияние върху човешкия живот.

14-7

Качеството на страстта възниква от неограничени желания и похот, о, сине на Кунти, и то свързва въплътеното живо същество с плодоносна дейност.

Обяснение: В този стих Кришна описва качеството на страстта, което възниква от неограничени желания и похот. Това качество свързва въплътеното живо същество с дейност, насочена към постигане на резултати, по този начин вплитайки душата в цикъла на материални желания и тяхното изпълнение. В този стих Кришна описва неспособността на демоничните същества да разграничават правилното от грешното, и им липсва чистота, правилно поведение и разбиране на истината, и те не знаят как да действат в съответствие с духовните принципи и моралните норми.

14-8

О, потомъко на Бхарата, знай, че качеството на невежеството, родено от незнание, заблуждава всички въплътени същества. То привързва с лудост, леност и сън.

Обяснение: В този стих Кришна описва качеството на невежеството, което се ражда от незнание и заблуждава всички въплътени същества. Това качество привързва душата с лудост, леност и сън, т.е. с инерция, апатия и духовна тъмнина. В този стих Кришна разкрива заблудените вярвания на демоничните същества за устройството и смисъла на света и те отричат съществуването на Бог и смятат, че светът е случаен, без основа и че единствената му движеща сила е похотта и сексуалното влечение.

14-9

О, потомъко на Бхарата, качеството на доброто привързва с щастие, качеството на страстта – с плодотворна дейност, а качеството на невежеството, покривайки знанията на съществата, привързва с лудост.

Обяснение: В този стих Кришна обобщава влиянието на трите качества върху живото същество. Доброто привързва с чувство на щастие, страстта – с дейност, насочена към постигане на резултат, а невежеството, затъмнявайки знанията, привързва с лудост, инерция и духовна слепота. В този стих Кришна описва действията на демоничните същества, които произтичат от техните заблудени възгледи, и те са загубили връзка с истинската си същност, действат неразумно и се занимават със зли, разрушителни действия, насочени към унищожаването на света.

14-10

Понякога, о, потомъко на Бхарата, надвивайки качествата на страстта и невежеството, надделява качеството на доброто. Понякога качеството на страстта надвива доброто и невежеството, а друг път, о, Арджуна, качеството на невежеството надвива доброто и страстта. Качествата винаги се съревновават за надмощие.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че трите качества на материалната природа постоянно се борят помежду си за доминиращо положение в съзнанието на човека. Понякога надделява доброто, понякога – страстта, а друг път – невежеството. Тази борба определя действията, мислите и емоционалното състояние на човека. В този стих Кришна обяснява мотивацията за действията на демоничните същества и те намират убежище в неутолимата похот, която никога не може да бъде напълно удовлетворена, и са потънали в гордост, суета и невярна амбиция, които водят до заблуди и привързаност към преходни, неистински ценности.

14-11

Проявлението на качеството на доброто може да се изпита, когато всички врати на тялото са озарени от знания.

Обяснение: В този стих Кришна описва проявлението на качеството на доброто, което се усеща като вътрешно просветление и прилив на знания на всички нива на възприятие. Когато в съзнанието на човека доминира доброто, неговото възприятие става ясно и той е способен по-добре да разбере духовните въпроси.

14-12

О, най-добър от рода на Бхарата, когато нараства качеството на страстта, се развиват силни привързаности, плодотворни действия, упорити усилия, както и необуздани желания и копнежи.

Обяснение: В този стих Кришна описва признаците на нарастване на качеството на страстта. Те се проявяват като силна привързаност към материалните резултати, засилена дейност, упорити усилия, както и необуздани желания и копнежи. Човек става роб на своите желания и страсти. В този стих Кришна продължава да описва заблуденото възприятие за живота на демоничните същества и те смятат, че удовлетворяването на сетивата до края на живота е най-висшата потребност и цел на човечеството.

14-13

Когато нараства тъмнината и качеството на невежеството, о, потомъко на Куру, тогава настъпват тъмнина, бездействие, лудост и измама.

Обяснение: В този стих Кришна описва последиците от нарастването на качеството на невежеството. Те са тъмнина, бездействие, лудост и измама. Съзнанието на човека става затъмнено, той губи способността да мисли и действа ясно, потапяйки се в апатия и илюзии. В този стих Кришна продължава да характеризира действията на демоничните същества и техните последици, и те са напълно заплетени в мрежите на стотици хиляди желания, които ги контролират и водят, и обзети от страст и гняв, те търсят средства как да придобият пари и власт по незаконен начин.

14-14

Когато човек, намиращ се в качеството на доброто, умира, той достига чистите, висши обиталища на мъдреците.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че човек, който умира, намирайки се под влиянието на качеството на доброто, достига чистите, висши обиталища на мъдреците – духовните светове, в които няма страдания и невежество. Това е резултат от продължителна духовна практика и култивиране на добро. В този стих Кришна разкрива начина на мислене на демоничната личност и тази личност е обсебена от алчност и постоянно мисли за това колко много богатство притежава в момента и колко още ще придобие в бъдеще.

14-15

Когато човек умира в качеството на страстта, той се ражда сред тези, които са привързани към плодотворна дейност, а когато умира в качеството на невежеството, той се ражда в животинското царство.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че човек, който умира под влиянието на качеството на страстта, се ражда отново сред тези, които са привързани към плодотворна дейност, т.е. материалистично настроени хора. От друга страна, ако човек умре под влиянието на качеството на невежеството, той може да се роди дори в животинското царство, защото нивото на съзнанието му е ниско. В този стих Кришна продължава да разкрива начина на мислене на демоничната личност, който е пълен с насилие, егоизъм и илюзии, и би могъл да уточни, че такава личност смята другите за свои врагове и се гордее с това, че ги е победила или убила, и погрешно се смята за владетел и собственик на целия свят.

14-16

Казва се, че резултатът от благотворителни действия е чист и принадлежи към качеството на доброто. Действията, извършени в качеството на страстта, носят страдания, а действията, извършени в качеството на невежеството, водят до лудост.

Обяснение: В този стих Кришна описва последиците от различни действия в зависимост от това под влиянието на кои качества са извършени. Благотворителните действия, извършени под влиянието на качеството на доброто, носят чистота и духовен прогрес. Действията, извършени под влиянието на страстта, създават страдания и привързаност към резултата. От своя страна действията, повлияни от качеството на невежеството, водят до лудост и духовна деградация. В този стих Кришна продължава да разкрива начина на мислене на демоничната личност, който се основава на суета и самозаблуда, и би могъл да уточни, че такава личност се гордее със своето богатство и влиятелни роднини, смятайки се за всемогъща и най-щастлива, и планира да прави дарения и да дава благотворителни подаръци не от истинско състрадание, а за да се наслаждава на мнимото си благородство и да повишава репутацията си.

14-17

От качеството на доброто се развиват истински знания, от качеството на страстта – алчност, а от качеството на невежеството – лудост, измама и незнание.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява какви последици възникват от всяко от трите качества. Качеството на доброто насърчава развитието на истински духовни знания. Качеството на страстта поражда алчност и неутолими желания. Качеството на невежеството води до лудост, измама и незнание, което е противоположно на духовното израстване. В този стих Кришна описва последиците, произтичащи от демонично мислене и действия, и би могъл да уточни, че такива личности, бидейки заблудени от много грижи и затворени в мрежа от заблуди, стават прекалено привързани към сетивни наслади и изпадат в ада, което символизира духовна деградация и страдания.

14-18

Тези, които са в качеството на добродетел, постепенно се издигат до висшите планети; тези, които са в качеството на страст, живеят на планетите на земното ниво, а тези, които са в отблъскващото качество на невежество, попадат в адските светове.

Обяснение: В този стих Кришна описва как всяко от трите качества влияе върху съдбата на душата след смъртта. Тези, които са под влиянието на добродетелта, се издигат до висшите планети – духовните светове. Тези, които са под влиянието на страстта, остават на планетите на земното ниво, т.е. в материалния свят. От друга страна, тези, които са под влиянието на невежеството, попадат в адските светове, където царят страдание и тъмнина. В този стих Кришна описва отношението на демоничните хора към духовните практики и може да се уточни, че те са самодоволни и безсрамни, гордеят се със своето богатство и въображаема слава и ако правят дарения или ритуали, то го правят само за външна показност, без да спазват никакви правила или духовни принципи.

14-19

Когато човек истински разбере, че във всички действия няма друг деец освен тези качества на природата, и познае Върховния Бог, който е трансцендентален на всички тези качества, тогава той достига Моята духовна същност.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че в резултат на истинско разбиране човек осъзнава, че всички действия в материалния свят се извършват от трите качества на природата, а не от душата. Когато човек познае Върховния Бог, който е трансцендентален на тези качества, той достига духовната същност на Кришна, т.е. се освобождава от ограниченията на материалния свят. В този стих Кришна разкрива отношението на демоничните хора към Бога и може да се уточни, че те са се заблудили с невярно его, сила, гордост, похот и гняв и презират Бога, който се намира както в самите тях, така и в телата на другите като Свръхдуша. Те хулят истинската същност на религията, отричайки нейните принципи и се противопоставят на духовните ценности.

14-20

Когато въплътеното същество успее да се издигне над тези три качества, свързани с материалното тяло, то може да се освободи от раждането, смъртта, старостта и свързаните с тях страдания и да се наслаждава на нектара на безсмъртието дори в този живот.

Обяснение: В този стих Кришна потвърждава, че издигайки се над трите качества на материалната природа, въплътеното същество (душата) може да се освободи от раждането, смъртта, старостта и свързаните с тях страдания. Освен това, това освобождение и наслаждаване на нектара на безсмъртието е възможно дори докато е в това тяло, т.е. още по време на този живот. В този стих Кришна обяснява каква съдба очаква тези, които са завистливи, злобни и действат демонично, и може да се уточни, че Той хвърля такива хора, които са най-низшите от всички, постоянно в океана на страданието, принуждавайки ги да се раждат в различни демонични форми на съществуване, където царят страдание и тъмнина.

14-21

Арджуна попита: О, мой Господи, по какви признаци може да се познае този, който се е издигнал над тези три качества? Как се държи той? И как той преодолява качествата на природата?

Обяснение: В този стих Арджуна задава въпроси на Кришна, за да разбере по-добре как да разпознае човек, който се е издигнал над трите качества на материалната природа. Той иска да научи как се държи такъв човек и как е успял да преодолее влиянието на тези качества. В този стих Кришна продължава да обяснява съдбата на демоничните същества и може да се уточни, че, попадайки отново и отново в демонични форми на съществуване, тези личности не са способни да се приближат до Бога и духовното освобождение и постепенно потъват във все по-низки и отблъскващи форми на битие.

14-22

Върховният Бог отговори: О, сине на Пр̣тха̄, този, който не мрази просветлението, привързаността и илюзията, когато те са налице, и не тъгува за тях, когато те изчезнат.

Обяснение: В този стих Кришна започва да отговаря на въпроса на Арджуна, описвайки първите признаци, които показват издигане над трите качества. Човек, който е достигнал това състояние, не изпитва неприязън към просветлението (проява на добродетел), привързаността (проява на страст) и илюзията (проява на невежество), когато те са налице, нито пък съжалява, когато ги няма. Той е еднакъв във всички състояния. В този стих Кришна назовава трите основни пречки, които водят до духовна деградация и страдание, символично наричайки ги „врати към ада“, и може да се уточни, че тези пречки са похот, гняв и алчност, и всеки разумен човек, който желае да се развива духовно, трябва да отхвърли тези негативни качества.

14-23

Който остава неутрален и трансцендентален, знаейки, че действат единствено качествата, който е непоколебим и спокоен, който гледа на щастието и страданието еднакво.

Обяснение: В този стих Кришна продължава описанието, посочвайки, че човек, който се е издигнал над качествата, остава неутрален и трансцендентален, осъзнавайки, че действат единствено качествата на материалната природа. Той е непоколебим в своето духовно съзнание, спокоен и гледа на щастието и страданието еднакво, без да се поддава на колебания. В този стих Кришна обяснява, че човек, който е успял да се освободи от влиянието на похотта, гнева и алчността, може да извършва действия, които насърчават себеосъществяването, и може да се добави с мисълта, че такъв човек постепенно се приближава до висшата цел – духовно освобождение и единство с Божественото.

14-24

Който е в равновесие, за когото къс злато, буца пръст и камък имат еднаква стойност, който е разумен и приема еднакво както желаното, така и нежеланото, който е твърд и еднакво изслушва както хвалби, така и порицания.

Обяснение: В този стих Кришна продължава да описва качествата на човек, който се е издигнал над трите качества на материалната природа. Такъв човек е в равновесие, за него няма разлика между злато, пръст и камък, защото се е освободил от скалата на материалните ценности. Той е разумен и приема еднакво както желаното, така и нежеланото, без да се поддава на влиянието на външните обстоятелства. Той е твърд в своите убеждения и еднакво изслушва както хвалби, така и порицания, защото самосъзнанието му не зависи от външна оценка. В този стих Кришна предупреждава, че този, който не се придържа към напътствията на свещените писания и духовните принципи, а действа само според своите прищевки и желания, няма да постигне нито духовно съвършенство, нито истинско щастие, нито висшата цел – освобождение, и може да се уточни, че животът му ще бъде пълен със страдания и разочарования, защото ще бъде основан на егоизъм и невежество.

14-25

Който се отнася еднакво към почит и безчестие, който се отнася еднакво към приятел и враг, който се е отказал от всякаква материална дейност – за такъв човек се казва, че се е издигнал над качествата на материалната природа.

Обяснение: В този стих Кришна завършва списъка с качества, присъщи на човек, който се е издигнал над качествата на материалната природа. Такъв човек се отнася еднакво към почит и безчестие, към приятел и враг и се е отказал от всякаква дейност, насочена към постигане на материален резултат. Действията му са свободни от егоизъм и служат на по-висша цел.

14-26

Този, който се отдава напълно на духовно служене и по никакъв начин не се отклонява от този път, веднага се издига над качествата на материалната природа и достига нивото на Божествено съзнание.

Обяснение: В този стих Кришна разкрива как най-ефективно да се издигнем над качествата на материалната природа – чрез пълно отдаване на духовно служене или дейност, посветена на Бога. Този, който по никакъв начин не се отклонява от този път, незабавно се издига над ограниченията и достига нивото на Божествено съзнание, т.е. духовно освобождение.

14-27

И Аз съм основата на Божественото съзнание, което е безсмъртно, неразрушимо и вечно, и е естественото състояние на върховно щастие, Божествена любов.

Обяснение: В този стих Кришна завършва четиринадесета глава, разкривайки, че Той е основата на Божественото съзнание, което е безсмъртно, неразрушимо и вечно. Това Божествено съзнание е естественото състояние на върховно щастие и Божествена любов, към което се стремят всички живи същества. Кришна е източникът и крайната цел на всичко съществуващо. В този стих Кришна завършва главата, подчертавайки значението на свещените писания по духовния път, и може да се добави с мисълта, че човек трябва да се ръководи от напътствията на свещените писания, за да разбере какво е неговият дълг и какво не е, и, познавайки тези правила и принципи, да действа така, че постепенно да се усъвършенства духовно.