13-1

Арджуна каза: О, мой скъпи Кришна, желая да науча за материята и Духа, тялото и душата, знанието и целта на знанието.

Обяснение: В този стих Арджуна изразява желанието си да научи за основните понятия, които са от съществено значение в духовния път. Той иска да разбере понятията за материята и Духа, тялото и душата, знанието и целта на знанието, които са от съществено значение за разбиране на истинската си същност и отношения с Божественото.

13-2

Върховният Бог каза: Това тяло, о, сине на Кунти, се нарича поле, а този, който познава това поле, се нарича познавач на полето.

Обяснение: В този стих Кришна дава определения на тялото като поле и на душата като познавач на полето. Тялото е поле на дейност, а душата е тази, която осъзнава това поле и случващото се в него.

13-3

О, потомко на Бхарата, знай, че Аз съм също знаещият във всички тела, и знанието е разбиране за това тяло и неговия знаещ. Това е Моето мнение.

Обяснение: В този стих Кришна разкрива, че Той е Върховният Знаещ, който се намира във всички тела. Той е осъзнаващ не само индивидуалната душа, но и Свръхдушата, която придружава всяко живо същество като свидетел и дава разрешение. Той подчертава, че истинското знание е разбиране за тялото и неговия знаещ – както индивидуалната душа, така и Свръхдушата.

13-4

Сега, моля те, изслушай Моето кратко обяснение за това поле на дейност и как е устроено, какви са неговите преобразувания, откъде произлиза, кой е знаещият това поле и какво е неговото влияние.

Обяснение: В този стих Кришна призовава Арджуна да изслуша Неговото обяснение за полето на дейност (тялото), неговата структура, преобразувания, произход, както и за знаещия полето (душата) и неговото влияние. Това обяснение ще помогне на Арджуна да разбере по-добре взаимодействието между материята и духа.

13-5

Това знание за полето на дейност и знаещия дейността е описано от различни мъдреци в различни ведически писания. То е специално разяснено във Веданта-сутра, където причините и последствията са напълно обосновани.

Обяснение: В този стих Кришна посочва, че знанието за полето на дейност и неговия знаещ не е нещо ново, а може да се намери в различни ведически писания, описани от древни мъдреци. Той специално изтъква Веданта-сутра, където тази тема е разгледана подробно, логически обосновавайки причините и последствията.

13-6

Петте груби елемента, фалшивото его, разумът, непроявеното, десетте сетива и умът, петте сетивни обекта.

Обяснение: В този стих Кришна започва да изброява съставните части на полето, или тялото. Петте груби елемента са земя, вода, огън, въздух и етер – пространството, в което се проявяват останалите елементи. Фалшивото его е погрешна представа за себе си като за тяло. Разумът е способността да се мисли и анализира. Непроявеното е фината материя, от която произлиза всичко. Десетте сетива включват пет сетива за възприятие (зрение, слух, обоняние, вкус, докосване) и пет сетива за действие (говор, хващане, ходене, отделяне и възпроизвеждане). Умът е вътрешният инструмент, който обработва информацията. Петте сетивни обекта са звук, докосване, форма, вкус и мирис.

13-7

Желание, ненавист, щастие, страдание, цялото тяло, жизнените признаци и убеждение – всичко това заедно се счита за полето на дейност и неговите преобразувания.

Обяснение: В този стих Кришна продължава да описва проявите на полето на дейност, или тялото. Желание и ненавист, щастие и страдание са емоции, които възникват в тялото. Цялото тяло е проява на полето, което включва както груби, така и фини елементи. Жизнените признаци са функциите на тялото, които поддържат живота. Убеждението са дълбоко вкоренени вярвания, които ръководят действията. Всички тези прояви са подложени на преобразувания и са част от полето на дейност.

13-8

Смирение, простота, отказ от насилие, толерантност, честност, служене на истински духовен учител, чистота, непоколебимост и самоконтрол.

Обяснение: В този стих Кришна започва да изброява качествата, необходими за придобиване на истинско знание и освобождаване от ограниченията на полето на дейност. Смирение означава намаляване на собственото его. Простота означава отказ от излишни думи и преструвки. Отказ от насилие означава да не се вреди физически или емоционално на другите. Толерантност означава способност да се търпят трудности и неудобства. Честност означава истинност в думи и дела. Служене на истински духовен учител е от съществено значение за получаване на правилно ръководство по духовния път. Чистота се отнася както до външната, така и до вътрешната чистота. Непоколебимост означава твърдо придържане към духовните принципи. Самоконтрол означава способност за контролиране на собствените желания и импулси.

13-9

Отказ от обектите на сетивно удоволствие, освобождаване от фалшивото его и разбиране за злото, което е присъщо на раждането, смъртта, старостта и болестите.

Обяснение: В този стих Кришна продължава да изброява качества, които помагат за освобождаване от привързаността към материалния свят. Отказ от обектите на сетивно удоволствие означава да не се поддаваме на прекомерни желания. Освобождаване от фалшивото его означава да разберем, че ние не сме тялото, а вечна душа. Разбиране за злото, което е присъщо на раждането, смъртта, старостта и болестите, помага да се разбере пълната със страдания природа на материалното съществуване и мотивира да се търси духовно убежище.

13-10

Непривързаност към деца, съпруга, дом и останалото, уравновесен ум при наличие на желано и нежелано.

Обяснение: В този стих Кришна подчертава необходимостта от освобождаване от прекомерна привързаност към семейството и имуществото, както и запазване на балансиран ум както в благоприятни, така и в неблагоприятни условия. Това не означава да се изостави семейството или да се игнорират задълженията, а да се освободим от емоционална зависимост и да развием вътрешен мир.

13-11

Постоянно и чисто духовно служене на Мен, пребиваване на уединени места, отдръпване от тълпите хора.

Обяснение: В този стих Кришна говори за постоянно и чисто духовно служене като важна практика по духовния път. Пребиваването на уединени места и отдръпването от тълпите хора помага да се концентрираме върху духовната практика и да избегнем ненужни разсейвания. Това не означава пълна изолация от обществото, а съзнателен избор в полза на среда, която насърчава духовното израстване.

13-12

Осъзнаване на значимостта на самопознанието и философско търсене на Абсолютната Истина – всичко това Аз обявявам за знание, а всичко, което се различава от него, за невежество.

Обяснение: В този стих Кришна завършва обобщението на изброените по-горе качества и принципи, обявявайки ги за истинско знание. Осъзнаването на значимостта на самопознанието и търсенето на Абсолютната Истина са крайъгълни камъни на духовното израстване. Всичко, което се различава от тези принципи, е невежество, което възпрепятства духовния напредък. Това знание помага на човека да се освободи от ограниченията на материалния свят и да се приближи до Божественото.

13-13

Сега ще ти обясня какво трябва да се знае и като го знаеш, ще познаеш вечното. То се нарича Върховна Истина, която няма начало и е подчинена на Мен. Тя се намира отвъд причините и следствията на този материален свят.

Обяснение: В този стих Кришна отбелязва прехода към обяснението на Върховната Истина или Божественото. Тази Истина е вечна, без начало и се намира извън причинно-следствените връзки, които действат в материалния свят. Тя е подчинена на Него като Върховен Бог.

13-14

Навсякъде са Неговите ръце и крака, Неговите очи, глави и лица и Той има уши навсякъде. По този начин Върховната Душа прониква във всичко.

Обяснение: В този стих Кришна живописно описва вездесъщието на Върховната Душа. Въпреки че Божественото няма материално тяло, Неговото присъствие и влияние се усещат навсякъде. Той е източникът и поддържащият на всичко съществуващо и Неговото съзнание прониква в цялото творение.

13-15

Върховната Душа е първоначалният източник на всички сетива, но Самата тя е без сетива. Тя е необвързана, въпреки че е поддържаща на всички същества. Тя е трансцендентална спрямо качествата на материалната природа и в същото време е господарка на всички тези качества.

Обяснение: В този стих Кришна продължава да обяснява трансценденталната природа на Върховната Душа. Тя е първоначалният източник на всички сетива, въпреки че Самата тя няма материални сетивни органи. Тя е необвързана с нищо, но в същото време поддържа съществуването на всички същества. Тя е отвъд качествата на материалната природа (благост, страст и невежество), но в същото време е господарка на тези качества и ги управлява.

13-16

Върховната Истина се намира извън и вътре във всички същества, движещи се и неподвижни. Тъй като е фина, не може да се разбере с материалните сетива. Въпреки че е много далеч, тя е и близо до всички.

Обяснение: В този стих Кришна подчертава всеобхватното присъствие на Върховната Истина – както отвън, така и отвътре във всички същества, движещи се и неподвижни. Тя е толкова фина, че не може да бъде схваната с материални сетива. Въпреки че Върховната Истина може да изглежда далечна и недостижима, тя е и много близо, защото се намира в сърцето на всеки.

13-17

Въпреки че Върховната Душа изглежда разделена между всички същества, тя никога не е разделена. Тя е едно цяло. Въпреки че е поддържаща на всички живи същества, трябва да се разбере, че тя поглъща всичко и създава всичко.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че въпреки че Върховната Душа може да изглежда разделена, защото се намира във всяко живо същество, тя всъщност е едно цяло и неделима. Тя е поддържаща на всички същества, но в същото време е и създател и разрушител, който поглъща всичко в себе си. Този стих подчертава единството и всеобхватната природа на Божественото.

13-18

Тя е източникът на светлина на всички светлинни тела. Тя е отвъд тъмнината на материята и е непроявена. Тя е знание, Тя е обект на знание и Тя е целта на знанието. Тя обитава в сърцето на всички.

Обяснение: В този стих Кришна описва Върховната Душа като източник на светлина на всичко съществуващо, който се намира отвъд тъмнината на материята. Тя е непроявена и трансцендентална. Тя е едновременно знание, обект на знание и цел на знанието и обитава в сърцето на всеки като център и ръководител на всичко съществуващо.

13-19

Така накратко ти обясних полето на действие (тялото), знанието и обекта на знание. Само Моите верни слуги могат да го разберат напълно и по този начин да достигнат Моята същност.

Обяснение: В този стих Кришна обобщава даденото по-рано обяснение за тялото, знанието и обекта на знание. Само Неговите верни слуги, които са се посветили на Него, могат напълно да разберат тези учения и по този начин да достигнат Неговата божествена същност.

13-20

Трябва да се знае, че материята и живите същества са без начало. Техните превъплъщения и материални качества произлизат от материята.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че както материята, така и живите същества (душите) са вечни и без начало. Всички превъплъщения и качества, които виждаме в материалния свят, произлизат от взаимодействието на материята, а не от душата.

13-21

Казва се, че природата е източник на всички материални причини и следствия, но живото същество е причина за различни страдания и удоволствия в този свят.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява ролята на природата и живото същество в материалния свят. Природата е източник на всички материални причини и следствия, тя създава телата и обстоятелствата. Живото същество, намирайки се в тази материална среда, изпитва различни страдания и удоволствия в зависимост от взаимодействието си с природата и нейните качества.

13-22

По този начин живото същество в материалната природа следва жизнените пътища, наслаждавайки се на трите качества на материалната природа. Това се случва, защото то се сблъсква с материята. Така то преживява доброто и злото в различни форми на съществуване.

Обяснение: В този стих Кришна продължава да обяснява опита на живото същество в материалния свят. Живото същество се наслаждава на влиянието на трите качества на материалната природа и този сблъсък с материята определя, че живото същество се ражда в различни форми на съществуване, преживявайки както доброто, така и злото.

13-23

Въпреки това, в тялото има друг, трансцендентален наслаждаващ се, и това е Бог, Върховният господар, който присъства като надзирател и разрешител и е наречен Свръхдуша.

Обяснение: В този стих Кришна разкрива, че в тялото, наред с индивидуалната душа, се намира и друг - Свръхдушата, която е трансцендентален наслаждаващ се, Бог и Върховен господар. Той присъства като свидетел, надзирател и разрешител на всички дейности, извършвани от индивидуалната душа.

13-24

Този, който разбира това учение за живото същество, материята и взаимодействието между тях, със сигурност ще постигне освобождение. Той вече няма да се роди тук, независимо от сегашното си състояние.

Обяснение: В този стих Кришна подчертава, че разбирането на живото същество, материята и взаимодействието между тях е пътят към освобождение от цикъла на прераждания. Това разбиране помага да се осъзнае, че душата не е тялото и че тя е вечна и непроменлива. Този, който истински разбира това учение, вече няма да се роди в материалния свят, независимо от сегашното си състояние или обстоятелства. Разбирането е ключът към духовната свобода.

13-25

Някои чрез медитация виждат Свръхдушата в себе си, други - чрез развитие на знанието, а трети - чрез безкористна дейност.

Обяснение: В този стих Кришна посочва трите основни пътя, по които хората могат да достигнат до осъзнаване на Свръхдушата: съзерцание, самопознание и служене на Бога. Всеки от тези пътища е подходящ за определен човешки характер и ниво на разбиране.

13-26

Има и такива, които, без да познават духовното знание, започват да почитат Върховния, като чуват за Него от други. Тъй като те се стремят да се вслушват в авторитети, и те се издигат над пътя на раждането и смъртта.

Обяснение: В този стих Кришна говори за онези, които, без сами да усвояват духовно знание, започват да почитат Върховния, като чуват за Него от авторитетни източници. И тези хора, благодарение на желанието си да се вслушват и да следват указанията, могат да се издигнат над цикъла на раждане и смърт.

13-27

О, най-добри от потомците на Бхарата, знай, че всичко, което съществува - и движещото се, и неподвижното, - е само съюз на полето на дейност и познаващия полето.

Обяснение: В този стих Кришна обобщава, че всичко, което съществува в материалния свят, и движещото се, и неподвижното, е резултат от съюза на полето на дейност (тялото) и познаващия полето (душата). Това взаимодействие е в основата на всичко съществуващо и че тялото и душата са взаимосвързани, но в същото време различни.

13-28

Този, който вижда, че Свръхдушата придружава индивидуалната душа във всички тела и че нито душата, нито Свръхдушата не се унищожават във вечно променящото се тяло, наистина вижда.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че да виждаш истински означава да видиш присъствието на Свръхдушата във всички тела, придружавайки индивидуалната душа. И душата, и Свръхдушата са вечни и не се унищожават, въпреки че тялото е подложено на унищожение, и че това разбиране е в основата на истинското духовно виждане.

13-29

Този, който вижда Свръхдушата еднакво навсякъде и във всеки, не презира себе си със собствения си ум. По този начин той се приближава до трансценденталната цел.

Обяснение: В този стих Кришна посочва, че този, който е способен да види еднаквото присъствие на Свръхдушата навсякъде и във всеки, не позволява на ума си да се презира и да се заблуждава. Такова разбиране помага да се приближим до трансценденталната цел - духовно освобождение и единство с Божественото.

13-30

Този, който вижда, че всички действия се извършват от тялото, което е създадено от материя, а душата не прави нищо, наистина вижда.

Обяснение: В този стих Кришна подчертава, че истинското разбиране е да се осъзнае, че всички действия в материалния свят се извършват от тялото, което е създадено от материя, а самата душа е недействаща. Душата е само наблюдател и нейната истинска същност е трансцендентална и несвързана с дейностите на тялото.

13-31

Когато разумен човек престане да гледа на различните същества според техните материални тела и вижда, че душите са разпространени навсякъде, той постига разбиране за Върховната Истина.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че разумен човек, който е способен да се издигне над телесните различия и да види присъствието на душите навсякъде, достига разбиране за Върховната Истина. Това разбиране означава да се види духовното единство на всички същества и да се осъзнае тяхната връзка с Божественото.

13-32

Тези, които гледат с очите на вечността, могат да видят, че душата е трансцендентална, вечна и извън свойствата на материята. О, сине на Кунти, въпреки че душата се сблъсква с материалното тяло, тя не прави нищо и не е обвързана.

Обяснение: В този стих Кришна посочва, че тези, които гледат на света с очите на вечността, т.е. с духовно разбиране, виждат, че душата е трансцендентална, вечна и се намира извън влиянието на свойствата на материалната природа. Въпреки че душата влиза в контакт с материалното тяло, всъщност тя не прави нищо и не е обвързана с дейностите на тялото.

13-33

Всепроникващият въздух, поради своята финост, не се смесва с нищо. Така и душата, която осъзнава Божественото, не се смесва с тялото, макар и да се намира в него.

Обяснение: В този стих Кришна използва аналогията с въздуха, който, благодарение на своята финост, не се смесва с нищо, за да илюстрира как душата, която осъзнава Божественото, остава несвързана с тялото, макар и да се намира в него. Тук въздухът се сравнява с етер, а не с въздух, и духовната природа на душата ѝ позволява да остане свободна от влиянието на материалния свят.

13-34

О, потомко на Бхарата, както Слънцето само осветява цялата тази Вселена, така и едно-единствено живо същество, което е в тялото, осветява цялото тяло със съзнание.

Обяснение: В този стих Кришна използва аналогията със Слънцето, за да обясни как душата, която се намира в тялото, осветява цялото тяло със съзнание. Както Слънцето, бидейки едно, осветява цялата Вселена, така и душата, макар и да е една, придава съзнание на цялото тяло.

13-35

Тези, които с очите на знанието виждат разликата между тялото и знаещия тялото и разбират процеса на освобождаване от връзките на материята, достигат и най-висшата цел.

Обяснение: В този стих Кришна завършва главата, подчертавайки, че тези, които с очите на знанието са способни да видят разликата между тялото и душата, както и разбират процеса на освобождаване от връзките на материалния свят, достигат най-висшата духовна цел – освобождение и единство с Божественото. Това разбиране е ключът към духовното просветление и позволява достигането на най-висшата цел.